Днес православната църква чества деня на св. апостол Андрей Първозвани. Отбелязва се с празнична литургия. Андреювден, Андрея, Ендрин, Едрей, Ърдей, Дрейовден, Едревдън, Мечкинден още се нарича празникът в народния календар. Свети Андрей бил рибар, един от дванадесетте апостоли, брат на ап. Петър, който проповядвал християнското учение сред балканските и причерноморските народи - скитите. Легендата разказва, че Андрей е първият, когото Исус Христос призовава сред апостолите - отттук и името му Първозвани. Разпнат е на кръст в гръцкия гр. Патра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст".
Народът свързва Андреевден с вярването, че от него денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Смята се, че "Андрей прогонва зимата и дългите нощи".
Обредната трапеза символизира растежа и наедряването: поднасят се блюда от набъбващи - бобови и житни - зърна. От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за добри посеви, а останалото се изяжда. Дава се и на домашните животни и на кокошките.
В Северна България Св. Андрей се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът живеел като отшелник в планината и обработвал малка нивица. Но мечка изяла вола му и тогава св. Андрей я уловил, впрегнал я в рало и изорал земята. Затова празникът се нарича още Мечкинден. На този ден мъжете на подхващат рало или мотика, а жените - стан или хурка. Вярва се, че тези които пристъпят забраните на празника, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка-стръвница, или от нейния ездач - суровия праведник св. Андрей.