Читател: Отровата, която си разменяме с повод и без повод, ни убива!

Читател на Varna24.bg сподели емоционален коментар за медията ни, който би трябвало да ни накара да се замислим върху това как искаме да изглежда света около нас. Публикуваме го без редакторска намеса:

"Здравейте, варненеци? В тези бурни дни, когато ни владеят противоречиви емоции, искам да ви кажа, че винаги можем да намерим повод да бъдем мрачни, агресивни, ожесточени, критични и недоволни от нещо...Във всеки от нас живее по един хищник, важно е обаче дали ще му отворите клетката и ще го нахраните сутрин, за да се нахвърли настървено върху настроението на всички около вас, или ще затворите здраво клетката.

Аз съм позитивен човек, но когато някой ми налети на бой, защото искам да мина по пътя си, ми е трудно да му отвърна с усмивка. В такива ситуации се задействат основни рефлекси и юмруците май действат по-бързо от разума. Ако им позволим... Жал ми е за тези хорица, дето вече 40 дни се дерат по кръстовищата, мятат яйца и домати и крещят ли крещят обезумели като на футболен мач... Е, дано си струва "надника" и усилията, защото ми е трудно да повярвам, че нормален човек с истински убеждения ще прибегне до този начин да действие.

Анархията не е довела никога до нищо добро. Докато шепа хора опъват здраво нервите на цял град в този бутафорен цирк, други полагат усилия животът да върви в обичайния му ритъм. Добре, че ги има и тези незабележими хора, които едва ли живеят леко, имат своите радости и грижи, но ги заключват зад вратата на дома си.

Такива хора ми оправиха киселата усмивка тази сутрин. И това не са симпатизанти на тоя и оня, а обикновени хора. Като жената във фурната сутринта, която е станала в пет часа, докато тия в палатките още спят, доволни от поредния спектакъл, който са изнесли...Та тази жена с усмивка продава закуски, подсладени с пожелание за приятен ден на всеки клиент.

Като контрольорката в автобуса, която на тази възраст в друга държава щеше да си гледа почивката на някой плаж. Тук, мачкана в тълпата, обиждана от недоспали дебили и скокнала по тъмно, пак намираше сили да поздрави всеки, на който продава билетче, с "добро утро" и да се усмихне зад маската, която я души по 12 часа на ден.

Тези усмивки, вибрацията на тези хора, ме накараха да се замисля дали усмихнатите хора не се превърнаха в четирилистни детелини? Аз ли имах късмет да ги срещна, или съществуват, но не ги забелязваме? Били сме болна нация, първа по смъртност...Замислете се защо? Отровата, която си разменяме с повод и без повод ни убива!"