България не е това, което беше - ето защо!

Тази година светът преживява дъл­бока и изненадваща икономическа криза (породена от коронавируса). Преди 12 години светът също прежи­вя дълбока и изненадваща икономи­ческа криза (породена от финансови катаклизми). Макар че първопричи­ната за двете кризи е съвсем различ­на, те си приличат по много неща и включително по това, че не бяха стандартни стопански кризи. Още повече – и двете кризи бяха светов­ни, и двете кризи засегнаха тежко и България. 

Ако бяхме песимисти, щяхме да се фокусираме върху неприятния факт, че две тежки световни кризи се случват в рамките на толкова кратък период от време. Но, изпадайки във фатализъм, бихме пропуснали да забележим нещо наистина важно – бихме пропуснали фундаментална промяна, която се е случила в рамките на толкова кратък период. И като казвам фундаментална про­мяна, това не е преувеличение.

Ето ви едно число: на 27 юли 2009 г. България издаде 10-годишни дър­жавни облигации с лихва 7.99% го­дишно.

А ето още едно число: на 15 сеп­тември 2020 г. България издаде 10-годишни облигации с лихва 0.39% годишно.

Проста математика: в насто­ящата криза България издава дълг с 20 пъти по-ниска лихва!

При 7.99% годишна лихва за 10 години платените лихви са близо 80% от размера на дълга – това наистина е голя­ма тежест за бюджета. При 0.39% годишна лихва за 10 години платената лихва е общо по-малко от 4%, което е нищо. Лихвата в настоящата криза е прене­брежима, а реалната лихва е дори отрицателна. Ог­ромна промяна спрямо преди десетилетие.

Това не е всичко. Още в началото на предишната криза кредитният рейтинг на България беше намален. Въпреки бюджетните излишъци, въпреки ниския дълг рейтингът на страната беше намален. В настоящата криза обаче нищо подобно не се случи. Рейтингът на страната беше увеличен в края на миналата година и досега остава на същото увеличено ниво въпреки кри­зата. Това също е много голяма промяна.

Има и още едно прелюбопитно сравнение между двете кризи. Преди 12 години България също искаше да влезе във валутния механизъм ERMII. Но не беше при­ета. Сега точно в разгара на кризата България канди­датства и получи единодушната подкрепа за влизане в ERMII. Разлика от земята до небето.

В тази връзка още един интересен факт. В предиш­ната криза Европейската централна банка предостави суап линии на няколко страни – но България не беше сред тях. В сегашната криза България влезе в този изключително елитен клуб. Да получиш суап линия в световна валута е привилегия, почти изцяло запазена само за богати и развити западни страни. Но България влезе в този елитен клуб по време на сегашната криза – нещо немислимо преди десетилетие.

В предишната криза ни удряха с високи лихви, с на­малени рейтинги, затръшваха ни вратата под носа. А в сегашната криза това не се случва, дори напротив. Всички тези примери, а и много други, показват, че нещо се е променило. Но какво?

Отговорът е прост: България вече не е периферия. Преди беше, но сега не е.

Периферията страда най-много в криза. Вижте на­пример страна като Турция, чиято валута се срива през последните месеци, инфлацията расте, както и лихвите. Или Казахстан, където валутата се срина и властите ограничиха тегленето на пари в брой, за да стабилизират положението. Обратно, в развитите западни страни при криза инфлацията пада, а лихвите се намаляват, за да се стимулира икономиката. Прави­телствата на развитите страни в криза имат достъп до евтино финансиране, което могат да използват за антикризисни мерки. В периферията не е така – там в криза финансирането става по-скъпо, ако въобще го има.

В общи линии по всичко личи, че България е направи­ла квантов скок. Поне от финансова гледна точка страната ни вече не е периферия, което носи редица предимства. Това не ни гарантира автоматично реша­ване на всички проблеми – напротив, все още имаме нужда от много реформи. Но е показателно, че евро­пейската интеграция работи, показателно е, че когато има консенсус и последователни усилия, може да се по­стигне реален напредък, както стана с ERMII. И най-важното – ако в една област можем да направим квантов скок, значи можем да направим същото и в други области.

*Материалът е на Георги Ангелов и е публикуван във Forbes