България отчита негативна тенденция през 2025 г. с ръст на корпоративната несъстоятелност от близо 16 на сто, докато общият брой на фалитите в Централна и Източна Европа намалява. Данните показват, че най-сериозно са засегнати секторите търговия, туризъм и хотелиерство, което е оставило без работа около 3200 служители.
След две последователни години на спад, броят на случаите у нас е скочил до 830 спрямо 719 през предходната година, информира БТА. Анализът на асоциацията за защита на кредиторите Creditreform подчертава, че в България процедурата по несъстоятелност остава сложна и продължителна, поради което сравнително малко предприятия прибягват до нея.
Ситуацията в страната контрастира с регионалния контекст. В Централна и Източна Европа се наблюдава общо подобрение, като фалитите са намалели със 7,1 на сто до нивата от 2020 г. От дванадесет изследвани държави, спад е отчетен в осем, докато увеличение се забелязва само в България, Румъния, Словения и Чехия. Страната ни води негативната класация с най-висок ръст (15,9%), следвана от Чехия (11,5%).
В Западна Европа обаче картината е още по-тревожна. Там е регистриран най-високият брой корпоративни фалити от две десетилетия насам – над 197 000 случая. Според Патрик-Лудвиг Ханцш от "Кредитреформ“, кризата вече не е само временна, а структурна. Основните пречки пред европейския бизнес са високите цени на енергията, тромавата бюрокрация и геополитическите рискове, които ограничават конкурентоспособността.
Най-голям натиск в западната част на континента изпитват Швейцария, Гърция и Финландия. Междувременно в Съединените щати фалитите също достигат петгодишен връх, подтикнати от високите лихвени проценти и затегнатите условия за кредитиране.
В регионален мащаб за Централна и Източна Европа търговията и услугите остават най-рисковите сфери. Търговията формира близо една трета от случаите на несъстоятелност, докато делът на услугите продължава да нараства, достигайки 32,7 на сто. Строителният сектор също остава уязвим, като там се генерира всеки пети фалит.