Битка за оцеляване: Как едно българско село призрак все още пази албанското си сърце

Мандрица, единственото албанско село в България, днес е тихо селище с едва 50 жители, което пази духа на отминали векове и уникална културна идентичност. Разположено на десния бряг на Бяла река в най-източните части на Родопите, то е основано през XVII век от албанци християни, ползващи се със специални привилегии от османската власт.

В миналото Мандрица е била процъфтяваща паланка с население от над 3500 души и силно развита икономика. Селото се е славело с бубарство и производство на коприна, леярна за камбани и оръжейни манифактури, търговия с масло от сусам (тахан), кожи и бижутерия.

Културният облик на селото е белязан от драматични исторически обрати. След Балканските войни голяма част от жителите емигрират в Гърция, а на тяхно място българските власти заселват бежанци от Тракия и Македония. Въпреки превратностите, в Мандрица все още са запазени впечатляващи триетажни къщи в български възрожденски стил с колонади и балкони от ковано желязо.

Днес Мандрица е част от туристическия маршрут "Културни и исторически мистерии на Източните Родопи“. Посетителите могат да видят една от най-старите църкви в региона – "Света Неделя“ (1708 г.), както и емблематичната "Свети Димитър“ (1835 г.). Селото придоби популярност и като снимачна площадка на българския филм "Мила от Марс“.

От 2010 г. действа специално "Сдружение за възраждане на Мандрица“, което си поставя за цел да съхрани уникалните обичаи и езика на мандриотите, предотвратявайки пълното изчезване на това историческо бижу.