20 април – една паметнa датa в българската история

На 20 април 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание, благодарение на което няколко години след това България се появява на картата на Европа.

Решението за избухването на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, като българските земи са разделени на 5 революционни окръга - първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.

Подготовката е траела само няколко месеца, с което се обяснява и неговия провал на бойното поле. Въстанието избухва с пълна сила в Търновски окръг, където апостол е бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов, и в Пловдивски окръг с апостол Панайот Волов и помощник Георги Бенковски.

То избухва преждевременно на 20 април. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, жителите на Копривщица се вдигат на оръжие и убиват местния мюдюрин. Каблешков написва своето прочуто "Кърваво писмо", което е изпратено на Бенковски в Панагюрище и той обявява началото на въстанието.

Въпреки разгрома и жестокостите, извършени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

На страната на българската кауза застава обществеността в смятаните за непримирими противници - Русия и Великобритания. Няма голям английски град, в който по онова време да няма митинг или събрание в подкрепа на българите. Сходна е и ситуацията в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в защита на поробените.

Така Априлското въстание от един военен провал се превръща в причина за Освобождението на България, което става след две години вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г.

Основната цел на Априлското въстание е появата на България на европейската политическата карта, т. е. целта му в края на краищата е осъществена.