143 години от обявяването на София за столица на България

На 3 април отбелязваме 143 години от обявяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното събрание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.

Датата 22.III/03.IV.1879 г. остава завинаги в историята на София. Учредителното събрание в Търново провъзгласява града за столица на Третата българска държава. Всички фактори от географско, стратегическо, комуникационно естество, правещи града уникален измежду останалите български селища, са взети предвид при избора на столица след Освобождението.

В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и управляващ Отдела на народното просвещение при Временното руско управление, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа дейност. Историк, учен и общественик, той първи аргументирано изразява възгледа си София да се превърне в столица на новата държава. С него са съгласни повечето от видните дейци Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и др. Впоследствие, въпросът за избор на столица е поставен за обсъждане в Учредителното събрание. Съвременници посочват, че дискусията е кратка, пише БГНЕС.

В изказването си Драган Цанков подчертава, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се извършва управлението. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация. Предложението се приема с висшегласие. По този начин се демонстрира и приемствеността между средновековните български царства и Третата българска държава.

Девизът на столицата е "Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на герба на София, създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица Юлия Домна), планината Витоша, църквата "Света София“ и златен балдахин с Аполон лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.