Българската депозитна система за пластмасови бутилки и метални кенове прави първата си реална крачка. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува за обществено обсъждане проект за изменения в Закона за управление на отпадъците, който въвежда задължителен паричен депозит върху всяка опаковка от напитка, пусната на пазара в страната, видя репортер на Plovdiv24.bg.
Депозитът ще бъде около 10 евроцента на бутилка или кен и ще се начислява отделно от цената на напитката, потребителите ще го виждат на отделен ред в касовата бележка. Когато върнат празната опаковка в пункт от националната депозитна система, ще получат парите си обратно, без да е нужно да представят касовата бележка или да правят нова покупка.
Системата обхваща пластмасови бутилки и метални кенове с обем от 0,1 до 3 литра. Това е стандартът, изискван от Регламент (ЕС) 2025/40 за опаковките и отпадъците от опаковки. Общественото обсъждане на проекта продължава до 21 май 2026 г.
Защо именно сега и защо така спешно?
България е притисната до стената от европейските си задължения. Според Регламент (ЕС) 2025/40, всяка държава членка трябва да:
- До 2026 г. — постигне минимум 80% разделно събиране на пластмасови бутилки и метални кенове
- До 2029 г. — постигне 90% (9 от 10 опаковки да се връщат за рециклиране)
- От 1 август 2026 г. — над 70% от материалите в опаковките да бъдат рециклирани
България е изключително далеч от тези цели. Според официалните данни на Министерството, страната ни не само не постига изискваното ниво на разделно събиране, дори не може да предостави надеждни данни за това колко всъщност се събира в момента.
Без работещ депозитен механизъм, експертите единодушно определят целта от 90% като "напълно непостижима". А неизпълнението на ЕС изискванията означава финансови санкции, както за държавата, така и за икономическите оператори, които не спазват правилата. Допълнително, въвеждането на депозитна система е едно от условията за пълноправно членство на България в ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).
11 милиарда изхвърлени бутилки за десет години
Цифрите за България са тревожни. Според анализ на сдружение "За Земята":
- Между 2015 и 2024 г. в страната са изхвърлени над 11 милиарда стъклени, метални и пластмасови опаковки за напитки, без да бъдат предадени за рециклиране или повторна употреба
- Това прави средно над 1,1 милиарда непредадени опаковки годишно
- Само през 2022 г. 160 непредадени опаковки на жител (една от най-високите цифри в ЕС)
- Българите генерират над 70 кг отпадъци от опаковки годишно на човек
- Кръговостта на българската икономика е 4,9%, спрямо средно 11,8% за ЕС
Картината е видима с просто око. Според мотивите на самия законопроект, пластмасовите бутилки масово се изхвърлят в смесения битов отпадък, в улични кошчета или направо в реки, дерета и край пътища. Сегашните системи за разделно събиране (жълти и зелени контейнери) не осигуряват достатъчно високи нива на събираемост, особено за пластмасови бутилки (PET) и метални опаковки.
Как ще работи системата стъпка по стъпка?
Логиката на системата е проста и проверена в 19 европейски държави.
1. Купуване на напитка — на касата виждаш отделен ред с депозита: ~10 евроцента. Той не е включен в цената на самата напитка.
2. Изпиване на напитката
3. Връщане на опаковката:
В големи вериги (Lidl, Kaufland, Билла, Fantastico, Метро и др.) — през автомат (reverse vending machine)
В малки магазини — ръчно връщане на касата
4. Получаване на парите обратно:
- Не е нужна касова бележка
- Не е нужна нова покупка (разлика спрямо досегашните частни програми за събиране на бутилки)
- Парите идват в брой или ваучер за пазаруване
Системата има едно изключение, депозит няма да се начислява за опаковки на напитки, консумирани на място в заведения. Логиката: тези бутилки се отварят и връщат веднага, без потребителят да ги взема със себе си.
Вторият опит - поука от първия провал
Това е вторият опит в България за въвеждане на национална депозитна система. Първият, на тогавашния министър Манол Генов от кабинета на Росен Желязков, беше отхвърлен от бранша. Причината: проектът предвиждаше държавата да бъде единствен оператор на системата.
Сегашният проект поправя този дефект. Системата ще се управлява от национален депозитен оператор, частна структура, в която участват:
- Производителите на безалкохолни напитки
- Пивоварната асоциация
- Хипермаркетите и големите търговски вериги
- Държавата (контролна функция)
И трите основни представителни организации, производителите на безалкохолни напитки, пивоварите и хипермаркетите, обявиха съвместна позиция в подкрепа на сегашното предложение на министъра на околната среда Юлиян Попов.
Критиците - кои са и какво казват?
Не всички подкрепят инициативата. Асоциацията по рециклиране излезе с критична декларация срещу настоящите предложения. Възраженията им са свързани с факта, че съществуващата инфраструктура за разделно събиране (жълти и зелени контейнери) ще загуби част от потока си, а с това и икономическата си обосновка.
Малките търговци изразяват тревоги за разходите по обособяване на места за връщане на опаковки, логистиката на ръчното приемане и хигиенните условия в малки търговски обекти.
Сред критиците се чува и алтернативна позиция: вместо депозитна система, трябва да се работи за подобряване на качеството на чешмяната вода (за намаляване нуждата от бутилки), стимулиране на стъклените бутилки за многократна употреба и образование за разделно сметосъбиране.
Данита Заричинова от сдружение "За Земята", основният застъпник на каузата, отхвърля критиките и подчертава, че разделното събиране у нас сериозно изостава и че новият модел превръща бутилката в чист ресурс за ново производство, нещо, което сегашните цветни контейнери не могат да гарантират.
Какво предстои в следващите месеци?
Реформата вече тече, но има още дълъг път.
- До 21 май 2026 г. — продължава общественото обсъждане. Граждани, организации и бизнес могат да изпращат предложения и критики към проекта.
- Юни-юли 2026 г. — МОСВ обработва получените мнения и доработва законопроекта.
- Есен 2026 г. — окончателният текст се внася в Народното събрание.
- Края на 2026 / началото на 2027 г. — очаквано гласуване и приемане на закона.
- 2027-2028 г. — изграждане на инфраструктурата: автомати в големите вериги, логистична мрежа, центрове за обработка, IT системи.
- 2028 г. — очакван реален старт на системата за крайния потребител.
- 2029 г. — крайна цел: 90% събираемост, поставена от ЕС.
В Европа подобни системи вече работят в 19 държави, а тази есен Испания също ще въведе своята. Великобритания стартира своя през 2027 г. България има пред себе си образец, който може да следва и срокове, които вече не може да отлага.