На Роженските поляни днес започва съборът на народното творчество и животновъдството "Рожен 2015", наследник на Националния фолклорен събор "Рожен", чието последно издание бе през 2006 г. Той ще продължи три дни.
400 гайди и кукери ще огласят Роженските поляни при откриването на Събора днес.

В тридневната програма ще се включват над 7 000 участници от фолклорни групи и ансамбли на събора, който се възстановява след деветгодишно прекъсване. 

Програмата включва фолклорен конкурс, изложения на традиционни занаяти, биопродукти, представяне на животновъдството като поминък, музейни изложби.

"Нека да се види и чуе, че има живот и Родопите могат да дадат тласък на народа ни към по-добро", каза за "Дарик" народната певицата Валя Балканска, която ще открие Събора с Петър Янев и две малки момиченца.

На Роженския събор няма да се допусне да звучи чалга, като ако някое от заведенията си позволи да пусне такава музика, ще му бъде спирано електрическото захранване, съобщи преди дни един от организаторите на събитието Симеон Караколев от Сдружение "Национален събор на овцевъдите в България".

Потвърждение че ще присъстват на Събора са изпратили представители на осем дипломатически мисии у нас.

Очаква се само от нощувки приходите да са около 15 млн. лева за хотелиерите в региона, съобщи кметът на община Смолян Николай Мелемов.

Историята на Роженския събор надхвърля век 
В миналото той е бил място за срещи на разделени родове и комитски дружини, за сватби и и за общение чрез музика. Лудите глави, комитите на Родопите, са били и гайдари, а бунтовните планове за освобождение на родната земя са правени с песни на уста, сочат хрониките и легендите.
Очаква се посетителите да са над 300 000. За сигурността им ще се грижат над 200 полицаи и 100 частни охранители.
Смята се, че на Капитан Петко Войвода принадлежи идеята за обединяване в един голям събор
на четирите летни празника в района на Рожен.
Началото е поставено през 1898 г. по инициативата на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода.
Свещеникът-бунтовник е активен член на Македоно-Одринската революционна организация, осъден от военен съд в Турция на 15 г. затвор и заточение, но освободен с амнистия през 1902 г. 
Изследвания на историци от Държавния архив в Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение. 
Промените в движението можете да видите тук.