- Сътрудничеството Ви с Чък Къриа продължи много години, през които издадохте албуми, получихте един приз и две номинации Грами. С какво помните тези времена?
- Аз работих с Чък от 1986 до 2011. Последното турне, което направихме беше "Return To Forever IV" - едно световно турне с Чик, Стенли Кларк, Лени Уайт и Жан-Люк Понти.
Беше един от големите върхове в моя живот - да свиря заедно с толкова много светила, на които преди това съм се възхищавал. Естествено, аз съм благодарен на Чик за това, че ме изстреля в орбита на такава невръстна възраст, че ме показа на света с "Електрик Бенд" - това бе през 1986, когато бях само на 27. Аз си спомням за всичко това с огромна обич и привързаност. Чик все още продължава да е голямо вдъхновение за мен и аз съм горд, да бъда част от неговото богато музикално наследство.
- Имате над 250 авторски песни, публикувани в над 20 албума. Музиката Ви съчетава много стилове - от рок, фънк, джаз до латино и бразилски влияния. Какво Ви вдъхновява?
- Животът ме вдъхновява. Аз съм голям късметлия, защото съм обиколил целия свет. Това е изключително преживяване - да можеш да видиш света със своите собствени очи. Аз често се шегувам, че ако хвърлиш стреличка към глобуса... където и да падне тя, това ще бъде някъде, където съм бил поне 5 пъти.
Това, разбира се е леко преувеличение. Не просто животът и света са това, което ми е повлияло като музикант. Аз се вдъхновявам и от изкуството на големите - Пабло Пикасо и Салвадор Дали, Антонио Гауди, Пол Макартни и Джон Колтрейн, и това са само няколко имена от дългия списък на велики артисти, от които се възхищавам.
Моето последно вдъхновение са моята съпруга Бока и 5-годишната ни дъщеря Луна. Те са моята най-голяма награда. Те са най-голямото ми щастие и удовлетворение на този свят.
- Преподавате и се срещате постоянно с млади хора. Какво вижате в новото поколение музиканти?
- Аз мисля, че младите хора трябва да бъдат повече окуражавани. Много деца, отглеждани от детегледачки, в най-ранна възраст не успяват да получат нужното възпитание и пример. Децата са ужасно употребени от мейнстрийма.
Медиите изпълват техните скъпоценни мозъчета с консуматорски и комерсиални послания, което не стимулира тяхната интелигентност, стремеж към усъвършенстване и човещина. Никога няма да видите джаз изпълнения, заложени в детските програми... или много рядко.
В своите пътувания аз срещам и невероятни таланти и това ме изпълва с оптимизъм. В крайна сметка, те са тези, които ще трябва да предадат щафетата на следващото поколение.
Ние живеем в свят на бързи победи. Но що се отнася до овладяването на музикален инструмент, в това не може да има нищо бързо.
Адвокатите и лекарите взимат своята образователна степен в университета за 6 години и са квалифицирани да практикуват. След 6 години с китарата, например, ти си все още съвсем неопитен.
За мен първите 6 години бяха само едно начало в процеса на "разбирането" и "ставането едно" с моя инструмент. Това бе един дълъг процес, който продължи 15-20 години. Един цял човешки живот е необходим за да се усъвършенства един инструмент и ето защо, когато аз видя един млад талант ясно да се прояви като обещаваш, се чувствам много щастлив.
Това е манифестация на човешката интелигентност. Музиката днес много често се създава от машини , но също и от шарлатани, които просто режат и поставят някакви парчета в един процесор. И те са награждавани и аплодирани в поп културата.
За мен това е невероятно двуличие. Какво би направил един млад човек, който би искал да прекара живота си, свирейки на своя инструмент и едновременно с това виждайки тази реалност - успеха и славата, стоварваща се върху хора, които дори не могат да четат ноти, не свирят на никакъв инструмент и не знаят нищо за хармонията?
Все едно да очакваме написването на голяма литература на език, който не знаем. Това е много важен въпрос. Във всеки случай, казвайки тези неща, трябва да призная, че все още виждам невероятни млади таланти, които идват. Все още има деца, които не се напасват към поп вълната. И това е един път, по който аз съм вървял доста щастливо през целия си живот.