Деца от Асеновград се борят за живота на любимата си учителка

Най-голямото училище в Асеновград се бори да спаси живота на любимата си учителка. Любомила Ангелова е болна от левкемия и единственото ѝ спасение е костно-мозъчна трансплантация в чужбина.

Децата от гимназията, които се опитват да съберат огромната сума за животоспасяващата операция, извършиха истински подвиг - превърнаха инициативата си в социална кауза за целия Асеновград.

"Животът е прекрасен. Не искам да оставям децата в училище и моите деца. Искам да съм с тях", заявява учителката по английски Любомила Ангелова.

Точно на Великден безобидна на пръв поглед настинка праща Люси в болница, където чува страшната диагноза - левкемия. И животът ѝ се преобръща.

"Спомням си, че се прегърнахме със съпруга ми и дъщеря ми и си поплакахме. Това беше първото нещо, което се случи. След това две-три седмици бях като в безтегловност. Просто не знаех къде се намирам, но слава Богу, събираш сили и продължаваш напред", разказва учителката пред Нова ТВ.

Първоначалното ѝ отчаяние скоро отстъпва пред желанието ѝ за живот. За Люси следват няколко химеотерапии, които не дават резултат, но разбира, че има надежда. Тя обаче има прекалено висока цена 168 000 евро за трансплантация на костен мозък в Германия. Вече е намерен и подходящ донор.

"Всъщност казват, че това е единственото спасение да се направи такава костно-мозъчна трансплантация", обясни Любомила Ангелова.

До момента тя е събрала повече от половината сума. Остават още 120 000 лева.

"Не, няма как да ги имаме. Надяваме се с подкрепата, която хората не спират да ни оказват, да ги съберем, защото трансплантацията е единственият шанс мама да се върне към нормалния си начин на живот", заявява Теодора Ангелова.

Освен че е майка на две деца- едното вече пораснало на 24-години, а другото на 9-години в трети клас, Люси е и любимата учителка по английски език на учениците в Професионалната гимназия "Цар Иван Асен Втори" в Асеновград. Там преподава от 23-години. Но заради заболяването е принудена да прекъсне работа. Децата в гимназията са в шок и болезнено преживяват раздялата с нея.

Учениците са тези, които връщат надеждата ѝ. Непрекъснато събират пари чрез различни благотворителни инициативи. В целия град са поставили и кутии за дарения.