Красиво шествие оцвети центъра на Пловдив!

Майстори занаятчии от Пловдив отбелязват своя празник днес - Св. Спиридон, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Ножари, тъкачи, терзии и още куп занаятчии тръгнаха на шествие от Етнографския музей през Стария Пловдив и центъра на града до църквата "Света Петка". Шествието започна с няколко изстрела, а из целия си път бе съпроводено с музика. Майсторите коментираха, че все повече хора се обръщат към занаятите. А на празници като днешния вече почти всички занаятчии идват със собствено облекло - носии.

Денят на Св. Спиридон е известен в страната като "Денят на майсторите“. Почита се като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите и др. В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон. Част от Еснафския празник бил и традиционният обред, битуващ в средите на занаятчиите – въвеждането в майсторско звание. Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия.

В църквата "Св. Петка“ ще бъде отслужена тържествена литургия. След като се почерпят с осветеното Еснафско пендихаро (петохлебие) и коливо (варено жито) за здравето на всички живи и починали майстори, всички ще потеглят под съпровода на гайда и тъпан през централната пешеходна улица, за да се върнат в Етнографския музей. Там устабашията (най-старият и почитан майстор) ще извика кандидатите за майстори, ще държи напътствена реч и ще ги препаше през рамо с червен пояс. В миналото еснафът им подарявал скромен набор от инструменти, а устабашията ги плесвал по врата и изричал: "Стани като мен!“.

Тази година кандидатите за майстори са 7 на брой (четирима ножари; две дами – художествено плетиво и една – художествени тъкани). Има и един чирак – кожар, който е напреднал в обучението си и ще бъде произведен в калфа. Произведенията им ще се изложат в Етнографския музей, за да покажат на всички, че кандидатите са заслужили майсторското си звание.

В чест на светеца покровител еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Денят завършвал с празничния зиафет (угощение), където майстори, калфи и чираци сядали на обща трапеза и се веселели както подобава.