Кари: 10 години от деня, в който щях да изгубя своя живот. Не си мислете, че на вас не може да се случи

Вчера се навършиха 10 години от бруталната катастрофа на моста на Герджика, в която спортен автомобил "Нисан" се заби в автобусна спирка, предава Plovdiv24.bg.

Припомняме, че при излитането на мощната кола към спирката тежко пострада тогава 16-годишна тийнейджърка, която бе със два счупени крака и множество други сериозни наранявания. 23-годишният гръцки водач се размина с условна присъда и глоба от 5000 лева.

Ето какво написа Катерина Матеева в своя Фейсбук профил 10 години след трагедията, която промени живота й: 

Днес се навършват 10 години от деня, в който щях да изгубя своя живот - 19.05.2014. Една седмица съм се борила за него. След това години наред, за да си върна нормалния живот. Никога няма да забравя момента,в който след 1 месец на легло успях да се преместя и да сляза на инвалидна количка долу пред болницата.

Искам да ви кажа да цените живота и да не ви минава мисълта "това на мен няма да се случи". Никой не ви гарантира,че няма да ви се случи. Пазете се по пътищата, защото законите в България са нищо.

Останах месеци наред в инвалидна количка заради счупени двата крака, таза на 4 места, от които 4-тото откриха, че е било счупено 2 години по-късно.Черепът ми беше счупен, което доведе до черепно-мозъчна травма.

Докторите са се съмнявали, че ще оживея... 5 операции, направени на двата крака до сега и оставащи да ми се направят още 2 операции..Това всичко ми се случи по невнимание на шофьорите, а на тях не им се повдигна никакво обвинение освен да платят пари за счупената спирка.

Сега си мислите ‘"само търси съжаление с този пост" - ами не, съжаление от хората най-малко търся, тъй като приемам всичко това, което ми се е случило с усмивка и съм щастлива от живота си такъв, какъвто е сега.

Все пак, успях, оживях и изпълних мечтата си да се преместя да живея в Испания, където завърших университет и мога да нарека официално психолог Катерина Матеева.

С този пост искам да накарам някои хора просто да мислят как постъпват, на кого се сърдят и с кого се карат, защото никой никога не знае какво ще му се случи дори след 5 минути и кога ще е последният път, когато вижда друг човек.

Искам да благодаря отново на всички лекари, които ме спасиха, всички приятели, които бяха до мен и на най-прекрасното семейство, което имам. И така, хора, пазете се, обичайте се и най-важното - прощавайте.