Филмите бледнеят: Нереални подробности за разправията между момчета в Пловдив заради ученичка

Пострадалият при стрелба в пловдивско училище заради момиче Иван Чирпанлиев разказа днес в Районен съд - Пловдив подробности около неприятния инцидент от преди повече от 6 години, предаде репортер на Plovdiv24.bg. Делото е срещу 23-годишния в момента Михаил Дели-Славов за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в едно сляпо завършващо огнестрелно нараняване с входна рана в околоочната слепоочна област в лявата лицева половина.

Криминалната проява е от 9 април 2017 година в двора на училище "Стоян Михайловски“ в район "Южен".

Ето какво разказа днес пред съдия Теофана Спасова пострадалият Чирпанлиев:

Всичко започна една вечер, когато Симона Желязкова ми се обади по телефона с молба да я взема и върна в Пловдив. Каза ми, че е държана заключена в хотелска стая в Пампорово и Михаил не я пускал. Веднага тръгнахме с колата на един приятел. Когато пристигнахме, тогава видях обвиняемия за първи път. Той започна да заплашва мен и приятеля ми.

Държеше пред гърдите една чанта и ни показа, че вътре има пистолет. Каза ми да внимавам, защото ще ми се случи случка. През цялото време държах връзка със Симона по телефона. В един момент Михаил влезе в хотела и след малко дойде Симона с нейния багаж. Качихме я в колата и тръгнахме към Пловдив.

Незнам откъде Михаил ми беше намерил телефонния номер и още докато пътувахме, звъня и продължи да ме заплашва, даже и със съобщения, след като аз вече не отговарях на обажданията му. Каза, че ще ни настигне и ще ни блъсне с неговата кола и ще ни бутне в пропастта. По-късно ни спряха за проверка, тъй като обвиняемият беше се обадил на полицията, че сме отвлекли Симона. Тя беше на 16 години, а полицаите се свързаха с родителите й, които потвърдиха, че аз я връщам в Пловдив. Дадохме всякакви показания и ни пуснаха.

На другия ден заплахите на Михаил продължиха. Беше ми открил профила в социалната мрежа, след като аз не му вдигах телефона. Каза, че ще дойде в къщата ми в "Кючука" и ще я запали. Че ще намери автомобила на майка ми и ще запали и него. Тогава се уговорих да се срещнем и да се разберем, защото тези заплахи трябваше да престанат. Аз избрах двора на училище "Стоян Михайловски", защото беше близо до вкъщи, светло и оживено място е. Срещата беше един ден след случката в Пампорово.

Влязох в двора на училището и отдалече видях Михаил. Когато го приближих, той извади дезодорант и със запалка запали и насочи огнената струя към мен. Тръгнах да се прибирам защото явно нямаше да има нормален разговор. Направих 10-ина крачки, когато чух изстрел. Обърнах се назад и бях уцелен в слепоочието. Почувствах парене и паднах на земята.

След това чух още няколко изстрела и си сложих ръцете върху главата. Изправих се и почти не си спомням как съм стигнал до интернет залата, която бе наблизо. Когато влязох, ми казаха, че кървя и ме накараха да изляза, за да ми окажат помощ. Отвън вече бяха дошли полицаи, тъй като са били получили обаждане от свидетели. Дойде линейка, легнах на носилката и ме откараха в Хирургиите.

Правиха ми операция с местна упойка, за да извадят предмета от слепоочието ми - не знам дали е съчма, куршум или нещо такова. След 3-4 дни ме изписаха, а лечението ми вкъщи продължи още 2-3 месеца. Два месеца почти не можех да говоря и се храних само със сламка.

След това като свидетел по делото бе изслушан приятелят на Иван Чирпанлиев, който е шофирал колата до Пампорово във въпросната вечер. В залата обаче не беше "отвлечената" Симона Христозова, както и Марияна Маринова, която също е пътувала в колата с Иван Чирпанлиев до Пампорово и обратно. Тъй като тя бе призована редовно и нямаше причина за отсъствието й, съдия Теофана Спасова й наложи глоба от 100 лева и постанови да бъде доведена принудително за следващото заседание. То бе насрочено за 7 септември от 10,00 часа.

Симона пък е обявена за национално издирване, както и още петима свидетели по делото, чиито адреси не отговарят на действителните и те не могат да бъдат призовани редовно.