Предлагат въвеждането на 4-дневна работна седмица

4-дневна работна седмица предлага Международната организация на труда (МОТ) с мотивите, че така ще се намалят заболяванията сред работниците и ще се намалят трудовите злополуки. Според експертите по-малкото часове в офиса ще направят служители по-трудоспособни.

"По-дългото работно време стимулира хората да симулират, че работят повече", се казва в становището на организацията. Експертите са категорични, че освен по-мотивираща по-кратката работна седмица води и до намаляване на грешките в трудовия процес. 4 дни в офиса щяло да доведе и до по-малко заболявания сред работниците. "Служителите ще имат повече време за личен живот.

Това ще ги направи по-удовлетворени и несъмнено ще се отрази и в работата им", твърди психологът Марина Стефанова. Социалните партньори обаче са скептични към идеята на МОТ.

"Сега българите работят повече от 5 дни в седмицата. При сегашните условия е трудно да се приложи идеята за по-малко работни дни", обясни вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов.

Преминаването на по-кратка работна седмица беше въведено у нас в няколко общински администрации през 2010 г. Мярката тогава целеше да се намалят разходите на местните власти. Антикризистната идея намали заплатите на чиновниците с 15-20%.

Според експертите на МОТ обаче по-кратката работна седмица може да се използва като мярка срещу съкращения.

При криза фирмите могат да намалят работното време с 20%, вместо да уволнят 20 на сто от подчинените си.

На фона на това експерти от Института за икономически изследвания на БАН прогнозират, че в близките години заетостта у нас няма да се повишава.

"На фона на общата икономическа ситуация, инвестиционна активност и бизнес климат няма голям оптимизъм за нарастване на работните места", обяснява зам.-директорът Искра Белева.

Анализ на института показва още, че най-нископлатените служители в България са чистачи, строители и заетите в сферата на селското и горското стопанство. Данните на 2010 г. показват, че тези работници са получавали средно по 991 лв. годишно или по 82,50 лв. на месец.

По данни на Националния статистически институт в края на юни 2014 г. възнагражденията в тези сфери варират между 660 и 670 лв. и продължават да бъдат сред най-ниските.

Източник: в. "Монитор"