"Цветята на малката Ида" в галерия Сариев

“- Милите ми цветя са изсъхнали! – въздъхна малката Ида”
“- Защо цветята изглеждат така посърнали днес? – попоита тя отново и му показа увехналия букет.
- Зная защо – каза студентът. – Снощи са били на бал и затова главичките им са клюмнали.” Ханс Кристиян Андерсен, “Цветята на малката Ида”

Цикълът от десет фотографии на Мария Джелебова, представени от Галерия Сариев е портрет на десет увяхнали цветя, чиято красота естественият процес на увяхване е извел в характер. Те вече не са сортове и видове, макар и да се разпознават като лале, божур, градинско цвете, слънчоглед, а са физиономични състояния, разказващи живота, в който някои от тях са подарявани, откъснати, изхврлени, но сега вече повяхнали те принадлежат само на себе си.

Във фотографиите от “Цветята на малката Ида” препратката към приказката на Андерсен не е илюстрация, а коментар на нейния зъвършек, където цветята биват погребани в картонена кутия от самата Ида. Но Мария Джелебова написва своя приказка, в която цветята са обърнали гръб и техните главички гледат в новия живот. В това отношение представянето на цикъла фотографии “Цветята на малката Ида” преди Цветница и след Великден е тематично обвързване с мотива за житейския цикъл, жертвоприношението и възкресението, но и един особен коментар на самия акт на заснемането - поставянето в кутията на апарата и рамката, там когато разделянето с образа съвпада със създаването на нов образ.

Между всички цветя като обединителна в изложбата се явява фотографията на един корен, така както средищен в приказката е мотива за снопчето от сушените върбови клонки, което също се смятало за цвете и участвало в бала на цветята.