Анна Цолова: Ще ви разкажа нещо лично
Журналистката Анна Цолова разказа лична история в страницата си във фейсбук. Тя е провокирана от твърденията на депутата Станислав Анастасов, че е бил заплашван.
Депутат от ДПС, съвсем основателно, се оплаква по телевизията и казва, че е страшно, несъгласните с него да лепят бележки пред дома му. С квалификации и обиди. И показвайки, че знаят къде живее той и семейството му. Разбирам го.
Тази партия обаче (заедно с ГЕРБ и техните патерици) е обслужвана и подкрепяна от "медии“ и сайтове, които правеха и правят същото с неудобните.
В тази връзка, ще ви разкажа нещо лично.
"Медии“, които снимаха и показваха детето ми - пред дома ни, пред училището му, на улицата. Неведнъж. Подадох жалба в Агенцията за закрила на детето. Близо 5 години по-късно същата агенция дори не ми e отговорила. Не просто не е направила нищо.
"Медии“, които снимаха и показваха дома ми, адреса ми, автомобила ми. Многократно.
"Медии“, които снимаха и показваха майка ми, съпруга ми, случайно озовали се в кадър мои приятели и познати.
"Медии“, които публикуваха всичките ми лични данни от "сигнал“ срещу мен, който беше повод за данъчна проверка.
Сигнал, според който трябваше да се докаже, че съм несметно богата. Проверката приключи и не се откри нищо нередно, но същите тези медии не оповестиха резултатите. Обаче продължиха с опетняването на името ми. Десетки "публикации“ с измислици, внушения, лъжи и обиди.
Една партийна телевизия дори си направи труда да намери адреса на близък роднина на съпруга ми в ловешко село. Притесниха го с камера, тропаха на вратата му. Възрастен човек. Беше уплашен от случилото се. И всичко това, за да внушат, че и неговата къща е моя. Но понеже къщата му не е достатъчно скъпа, за да си направят внушенията, снимаха и по-хубавите в селото. На хора, които дори не познавам.
Това се нарича тормоз за сплашване. И посочване на враг, който да бъде мразен, като си говорим за език на омразата. А това е само видимата част на всичко, което се случва с хора, които искат да си вършат работата честно.
Затова пиша. Да кажа, че разбирам как се чувства депутатът от ДПС. Разбирам, че е притеснен и вероятно уплашен. Чувството да си постоянно следен като мишена не е приятно. Но защо едното е лошо, а другото не е?