Албена Михова шокира с признание: Актьорите сме шизофреници!

Албена Михова е от актрисите, на които определено не им се налага да играят роли извън сцената. В живота тя е точно това, което хората си представят, гледайки я на сцената - лъчезарна, усмихната и добронамерена. Но и болезнено откровена дори и по теми, които са чувствителни.

Наскоро чаровната актриса, която е любимка на много българи заради позитивното си излъчване, заяви, че счита професията си за "шизофренична", но това, което добави за колегите си, изуми всички.

"Цялата ни професия е шизофренична. Ние сме шизофреници с контролирана лудост. Ние се контролираме за разлика от хората, които имат самото заболяване. Лесно се превъплъщавам. Аз съм свикнала да влизам от образ в образ. Най-трудното нещо е, че трябва да издържиш по-дълго в този образ, защото това е драматургия", споделя Михова пред "Монитор". И добавя:

"Подходът е много по-сериозен и по-драматичен от обикновения, не е да влизаш в скеч и комедиен образ. Това са три образа, които са издържани от началото до края. Не че всичките са крайни, но са абсолютно различни според ситуацията, в която попадат тези жени. Не е никак лесно да научиш думичките на някого, който го е писал, да предположиш какво е имал предвид.

Ние го разработихме много, но много се разчита и на моята емоция. Ако аз нямам настроението и подхода към тези жени, никога няма да стане този спектакъл. То не е никак лесно. То по принцип е трудно да правиш моноспектакъл. "Сама жена“ е почти моноспектакъл, има два диалога, в които ми помага един колега - Калоян Трифонов".

Въпреки принципния си позитивизъм, за Албена Михова също не е лесно да играе пред салон, пълен само наполовина заради коронавируса.

"По-различно е, да. Хората са през седалка, салонът е пълен само на 50%. Всички спазваме тези разпоредби заради короната. Но знаете ли, ние сме играли и пред 25 човека. Не е нужно залата ти да е пълна, за да усетиш, че на публиката й харесва, и да играеш за нея. Аз съм играла на малко публика, която е 100 пъти по-качествена от дори и пълен салон с 300-400 човека вътре.

Някой път просто може да не е твоята публика. Да попаднеш на кофти публика  и да не те аплодират. Но си има качествени хора, театрали или просто хората са зажаднели. Идват и се забавляват. Аз на премиерата половин час не можах да сляза от сцената. Пляскаха, цветя имаше също.