Вечерта в събота срещу неделя се проведе едно от най-значимите спортни събития. Битката за световната титла в боксовата тежка категория е спортно събитие, равно по сила с финала на световното първенство по футбол. Всички ние имаме привилегията и удоволствието българин да участва в тази битка.
Всички знаем как завърши самият двубой, но събитията от него - както преди, така и след това, разделиха нацията ни на две.
Едните възхваляват Пулев за спортното постижение, другите го критикуват заради поведението му. В този анализ няма да взимаме страна, напротив и двете спорещи страни са прави!
От спортна гледна точка това, на което станахме свидетели, е несравнимо. Повечето от нас в живота си едва ли ще имат възможност да наблюдават събитие от такъв ранг с участието на българин. Да се сърдим, че Пулев е загубил битката за световната титла от Джошуа е все едно да се сърдим на националния ни отбор по футбол, че е загубил финала на световното от Бразилия с 3:1. Виждате ли колко далече е стигнал Пулев? Подобно постижение едва ли ще бъде повторено скоро. Добре, че Кобрата няма на главата си ръководители като Боби Михайлов и Данчо Лечков, че още щеше да е при аматьорите, а двамата дебили да му обясняват, че има подслон над главата и е нахранен, та какво повече иска?
Затова от към спортно постижение не трябва да имаме никакви забележки към Пулев, можем само да му се поклоним и да му благодарим, че ни направи съпричастни на подобно събитие.
Спортът обаче отдавна не е само спорт, той е и социално и културно събитие, а там нашето момче се провали с гръм и трясък.
По време на битката му с Кличко преди няколко години в Хамбург украинецът биеше, нашият се плезеше и правеше на интересен, седейки на един крак. Онази вечер в Лондон Джошуа биеше, нашият се хилеше неадекватно и се правеше на клоун, може би в опит да провокира съперника. След битката крещеше: "Запомни ме!". За какво да те помни? Най-вероятно вече те е забравил!
Няма да разберем и нечленоразделните викове и крясъци по време на кантара.
В анализите си хората, които защитаваха Пулев, обясняваха, че трябва да сме му благодарни, защото цял свят ще гледа бокса, а повечето не знаят къде е България и ще я търсят в Гугъл и ще научат за нея от Пулев. Благодаря, но не искам поведението на Пулев да е визитната картичка на българите. Всеки мислещ българин се е почувствал засрамен тези дни. Всеки, който не се асоциира с чалга поколението и певачките, не е искал да бъде асоцииран с поведението на Пулев.
За да си голям спортист, не е достатъчно да притежаваш само талант и спортна злоба. Иска се интелект, възпитание, премерена самоувереност - все неща, които нашето момче очевидно не притежава.
Манталитетът е това, което различава великите спортисти от просто добрите. Пулев никога няма да е велик, той ще си остане просто един добър боксьор!