Тази седмица отново стана актуална темата за слетите и маломерни паралелки. В края на март изтече и последният срок, в който общинските съвети в пловдивска област трябваше да представят на Регионалния инспекторат по образованието своите проекти и планове за преструкуриране, закриване или сливане на училищата с този проблем. В срок за съжаление бяха реагирали само Карлово, а засегантите общини са десет. От инспектората информираха, че ще почакат до понеделник. Междувременно някои от общините дирекно заявиха, че няма да се съобразят с нареждането - например община Родопи, а село Буково направо заплаши със стачка. Жанета Матанова от Радио Пловдив потърси разумното обяснение за съпротивата на малките общини и за настойчивостта на МОН.

Въпросът стана актуален още февруари месец, когато Инспектората изнесе бройките за прием след 7 и 8 клас. Тогава директорът Александър Буздрев обяви, че децата са намалели и са 570 тази година и няма да се допускат паралелки с по-малко от 18 деца. Това веднага събуди темата за маломерните и слети паралелки. Оказа се, че в региона те не са никак малко 89- слети и 50 маломерни, разпределени в десет общини - Карлово, Хисар, Брезово, Калояново, Съединение, Стамболийски, Раковски, Родопи, Първомай, Асеновград. Бройката на общините също не е никак малка, а и както впоследствие установихме - те не се въобще готови да се разделят с училищата си. Още в самото начало общини като Брезово, Калояново, села от Първомайско с изключителен възрожденски патос отказаха да се разделят с паралелките си. Още по-голям проблем стана идеята на Министерство на образованието да се създадат средищни училища. Всеки изправи гордо глава и възторжено възкликна . моето училище е най-добре оборудвано, моите учители са най-квалифицирани, имаме най-много деца, най-централно сме разположени - въобще започна съревнованието кой е по- по най…Обществото настръхна пред заплахата от селски войни…Такива разбира се нямаше, но проблемът си остана неразрешен. От една страна бяха хората, които не искаха да се разделят в никакъв случай с училищата си, макар и в тях да учат средно 10 деца разпределени в някакви особени симбиозни форми от 1,2 и 3 клас. От друга страна беше инспектора с твърдението си - училището е функция на децата, а не обратното - като няма училище -няма и деца.Не може в ситуация, в която явно децата са на пет различни възрасти да се очаква, че образованието ще бъде на ниво. Това явно не притеснява толкова родителите, за които много по-важно е,че не им достигат парите и че се страхуват, че бъдещите пътувания на децата им ще им костват много разходи. Достигна се дори до крайности хората от село Буково заплашиха със стачка, защото смятат че техните деца са много- 65 и защото от селото до Първомай просто няма хубав път - през зимата става напълно непроходимо. Така или иначе инспекторатът е готов в такива случаи да направи изключение и да отложи процеса с 2 години, но паралелките ще се закрият . Министерството ще осигури автобуси за учениците и ще ги извозва, но не може до безкрайност да се поддържа съществуването на училища с по пет деца , които биват обучавани от петима учители - това си е направо индивидуално обучение, защо ли обаче не се повишават и резултатите на децата. Защо непрестанно излизат статистики ,в които учениците ни си поделят последни и предпоследни места по интелигентност с държави, които се водят още за развиващи се. Пълен абсурд! Нищо лошо няма във възрожденския патос и обичта към образованието, за съжаление обаче тук случаят не е такъв. По-скоро управляващите на малките общини се страхуват да не изгубят и малкото млади хора, които имат, което е напълно безсмислено, защото не училището ще бъде факторът, който ще задържи решилите да си потърсят щастието другаде. Влияние оказва и страхът на самите родители, че няма да се справят финансово, защото изкарват безкрайно трудно хляба си в селата, защото последният им проблем е качественото образование на децата им. Често по-скоро ги ползват като работна ръка, за какво учене говорим - то отдавна се е превърнало в лукс. За съжаление това се крие под маската на силната любов към училищана институция и пламът, с който общините са се вкопчили в собствените си училища. Времето на истинския възрожденски патос и Радините вълнения отдавна е отминало и дори повей вече не се усеща….

Коментарът е излъчен в обзорното предаване на радио Пловдив "На шестия ден". Всяка събота от 8.00 до 9.00 часа слушайте коментари на събитията от седмицата.