През миналата седмица най-големият футболист в историята на Локо (Пд) Христо Бонев се завърна в клуба като съветник на спонсора Александър Тасев. Бившият национален селекционер се съгласи да отговори на въпроси на „Меридиан Мач".

-Г-н Бонев, защо толкова много хора, които са били известни футболисти и се пробваха като ръководители във футбола, се провалиха на
тези длъжности?

- Мислят, че просто ситуацията е такава в българския футбол. Много от бившите футболисти са интелигентни хора, но просто мисленето им до известна степен не отговаря на съвременните реалности в този спорт у нас и оттам идват проблемите им. Освен това техният манталитет до голяма степен противоречи на днешните виждания, ние сме малко старомодни, така да се каже.

- Не са ли и прекомерно големи очакванията към тези хора?

- Това е вярно. От футболните легенди се очаква едва ли не да правят чудеса, а това не в възможно. Освен това те са с орязани пълномощия, което дава своето отражение. Твърде често те биват нападани и критикувани без причина, но и много от тях се обиждат, без да е нужно.

- Кой вариант е по-добър - треньор или ръководител за един легендарен футболист?

- Определено треньорският пост е много по-рисков, и то най-вече в двата гранда. При тях знаете, че всичко освен първото място в
шампионата се приема като грандиозен провал и настъпват сериозни катаклизми. Мениджърският или селекционерският пост са по-спокойни и носят по-малко отговорности.

- Посочете пример за известни футболисти, които са направили успешна кариера след това?

- Димитър Пенев постигна много като треньор. Дори си мисля, че до голяма степен той си остана много недооценен в нашата страна. Успехите му обаче не можа никой друг да постигне. Борислав Михайлов също се справя добре като президент на БФС и има огромно бъдеще като футболен ръководител. Нека не забравяме и Наско Сираков, който е еталон за хората на неговия пост. Вижте колко много неща в Левски промени, наложи виждането си за развитието на „синия" клуб. И сега обира плодовете от дейността си.