Пловдив преживя поредното си дерби. Както винаги, то бе съпътствано с тежки сблъсъци между агитките преди срещата и погроми, качествен футбол, много драма и развръзка в последните минути. Това може да се случи само в една футболна среща в родината ни. Отдавна всички, и особенно в града под Витоша, се питат каква е липсващата подправка, за да може и техните дербита поне малко да заприличат по заряд на пловдивското.

Всички в Пловдив знаем каква е тази подправка, но за съжаление тя не се продава. Нея не можеш да е вземеш. Левски и ЦСКА може да купят всички качествени играчи на Локо и Ботев и пак няма дори да се докоснат до качеството на дербито под тепетата. Причината е, че този мач не се играе толков с футболни умения и под влияние на обещаните премии колкото със сърце.

Затова и моментното финансово и спортно-техническо състояние на двата отбора никога не е влияело толкова на развоя на срещата. Докато при Левски и ЦСКА бие отбора с повече точки в момента, освен ако разбира се, не са договорили срещата, както най-често се случва в последните години.

Ботев - Локо остана последното истинско дерби и в София това изобщо не се харесва. В столицата правят чудеса от храброст, за да заличат пловдивското дерби, но така единствено признават поражението си. То не бяха местене на дербито в ранни часове, в делнични дни и преки телевизионни предавания. Въпреки това публиката всеки път е на стадиона и тотално заличава по колорит, пиротехника и подръжка презадоволените софийски запалянковци.

А това, че дербито се играе от сърце го знаят всички. Знаят го и запалянковците и затова всеки път са на трибуните. Затова се бият преди мача. Защото знаят, че футболистите на терена след няколкко часа ще се "сбият" заради тях. Доказателство бе и начина по който Йордан Минев се затича в трибуните и скочи на мрежата след последния съдийски сигнал. Показателен бе и фактът, че в желанието си срещата да свърши при резултат 3:2 Георги Какалов прегърна топката преди последният съдийски сигнал за което получи втори жълт и сътоветно червен картон. Покоазателен бе и моментът когато Самокишев направи дузпата и Краси Димитров отиде и го изблъска за глупостта си. В този момент дори опитният капитан на "черно-белите" действаше под влияние на емоцията от дербито. Треньорското ръководство на Локомотив пък извади веднага Самокишев не толкова защото го обвиняваше за дузпата, а защото знаеше, че младокът ще рухне психически. Така и стана. Излизайки от игра Самокишев скри лицето си с фланелката си. Но най-показателни бяха сълзите на бразилецът Алекс след срещата. "Кариоката" не можа да овладее добре една топка в защита, вездесъщият Видолов му е открадна, подаде към прекаралият два месеца в ареста нападател Дормушали Саидходжа и той успя да преодолее Колев за крайното 3:2. Алекс събра сили да доиграе срещата, като в последните менути се впусна в отчаяни атаки, но след последният съдийски сигнал рухна на земята. Целият отбор на Локомотив се втурна да успокоява младокът, но той бе неутешим. Плачеше искрено с истински мъжки сълзи. Емоция и сърце. Това драги радио слушатели, както нарече телевизионните зрители един от водещите на БНТ, не може да се види в друго дерби в България. Футболът в Пловдив е жив дори и без солидни финанси и още дълго време ще кара пловдивските запалянковци 90 минути сърцето им да се разхожда до петите.