Вдъхновяващо писмо на англичанин за Деня на Ботев: Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно

На 2 юни отдаваме почит на поета-революционер Христо Ботев и другите герои, дали живота си за свободата на България. В продължение на 2 минути в 12 ч. днес сирените в цялата страна с прекъснат вой ще оповестят отдаването на всенародна почит към паметта на Ботев и на загиналите за свободата на България.

При подаване на сигнала всички пешеходци и пътни превозни средства в страната, с изключение на влаковете, следва да преустановят движението си по улиците и площадите, като останат на място. Точно в един такъв свят ден англичанин публикува писмо за Деня на Ботев, за да сподели какви чувства е изпитал. Публикуваме писмото без редакторска намеса. Ето какво гласи то:

"Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. “Война" – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... 

И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... 

Стана неестествено тихо... 

Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в го дината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на не навършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството"... 

Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... 

В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски" куршум). 

Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност. Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност...

От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година... 

2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. 

Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно".