Стратегическите планове – упражнение за напреднали в новата ОСП
Стратегическите планове се очертават като най-важният компонент. Изготвянето му се пада на страните-членки. А по-късно именно от разписаните в него текстове, предварителни условия, определения и механизми – ще зависят земеделците, които ще получават субсидия. Фермерите имат думата: Трансформацията от активен в истински фермер Фермер.БГ разговаря със Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации за брюкселския език и това, което се крие зад него. - Непрестанно се говори за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Постоянно се споменава и принципа за субсидиарност, но все още има хора, които не го разбират. Нека с това да започнем и нашия разговор – що е то субсидиарност? - Това е ново предложение на ЕК. Те казват до момента в регламентите определяхме еднакви правила за всички страни-членки. Сега даваме възможност на държавите членки да направят политиката, подчинена на общите цели, поставени в ЕС, но всичко останало да бъде решено от самите тях. И то по начин, който най-пълно съответства на земеделието в съответната държава и разбира се, на развитието на селските райони.
- Разбирам колко е важно да определим тези национални стандарти и условия, но нека кажем и за определенията. Ако те не бъдат написани добре, някои от земеделските стопани може и да не успеят да получат субсидия. - Стратегическият план не се пише само от министерството. Той трябва да се пише заедно с бранша и точно заради това ние правим тази информационна кампания, по инициативата на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). За да сложим всичко на масата и да имат време хората да помислят върху тези неща, защото някои от тях те ги чуват за първи път. Тяхното призвание наистина е да работят на полето, да произвеждат храна. Имат много неща, които трябва да спазват. Субсидиите донякъде хем им помагат, хем ги ощетяват, защото има бумащина, неща се сменят в движение, няма и предвидимост. Това ги притеснява, аз това виждам. Но в крайна сметка това е реалността и те трябва да се нагодят спрямо нея, а не обратното. Нещата и процесите в Брюксел вървят. Ако искаме – ги следваме. Ако не – просто ще бъде за наша сметка. Много е важно в момента ние да сме адекватни първо на проектите на регламентите и след това – когато имаме повече време и сме си направили и нашите анализи, да вземем решение за дефиниции, предварителни условия, суми по бюджети, интервенциите по ПРСР, прехвърляне между средствата и т.н. Всички тези неща можем да мислим после, защото имаме време. Но въпросът е сега, до изборите за Европарламент, да се фокусираме само върху това, което е нужно в момента да решим. - Наясно сме, че в момента всичко, за което се говори, е на база на проекти. Но виждате ли наистина опростяване или само в Брюксел се вижда? - По-скоро не виждаме опростяване, но за съжаление, проблемът на повечето страни-членки е, че те казват: ние не виждаме опростяване, обаче пък и малко предложения идват от наша страна. Как си представяме това опростяване? Не можем да очакваме ЕК да ни предостави нещо опростено. Необходимо е и от наша страна да има инициатива. - Нека кажем и кои са нещата, които могат да се решат на национално ниво и кои са тези, които могат да се решат съответно на европейско ниво? - Дали да ги има или не, на европейско ниво, остават теми като тавана, размера, който е намален и вида на обвързана подкрепа, и преходната национална помощ, тъй като в момента тя въобще не е на дневен ред. Не се предвижда като текст. Това е голям проблем за нашите говедовъди и тютюнопроизводители, които получават национални средства, но все пак имахме възможност да използваме средства от националния бюджет затова. В проекта на регламента не се вижда такава възможност. Всичко останало е необходимо да бъде заложено в стратегическия план - интервенции, дефиниции, разпределянето на средствата между мерките и схемите за подпомагане, предварителни условия. Всичко това предстои на национално ниво. .jpg)