Стратегическите планове – упражнение за напреднали в новата ОСП

Стратегическите планове се очертават като най-важният компонент. Изготвянето му се пада на страните-членки. А по-късно именно от разписаните в него текстове, предварителни условия, определения и механизми – ще зависят земеделците, които ще получават субсидия.    Фермерите имат думата: Трансформацията от активен в истински фермер   Фермер.БГ разговаря със Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации за брюкселския език и това, което се крие зад него.   - Непрестанно се говори за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Постоянно се споменава и принципа за субсидиарност, но все още има хора, които не го разбират. Нека с това да започнем и нашия разговор – що е то субсидиарност? -  Това е ново предложение на ЕК. Те казват до момента в регламентите определяхме еднакви правила за всички страни-членки. Сега даваме възможност на държавите членки да направят политиката, подчинена на общите цели, поставени в ЕС, но всичко останало да бъде решено от самите тях. И то по начин, който най-пълно съответства на земеделието в съответната държава и разбира се, на развитието на селските райони.      - В тази връзка страните-членки ще трябва да пишат стратегически планове. Какво е важно да знаем тук и кои са дефинициите и новите неща, с които ще се сблъскаме? - Стратегическите планове се очертават като едно упражнение, срещу което изказаха притеснение много страни-членки до момента. Привидно звучи много добре, че ще можем да определим специално за нас това, което е най-добре. Има обаче и друга страна – политическата отговорност се прехвърля сериозно върху страните-членки и всяка една от тях трябва в стратегическите планове да обясни кои директни плащания и кои интервенции от ПРСР ще избере. Освен това какви резултати иска да постигне чрез избирането на точно тези конкретни мерки и затова се въвежда не само принципа на субсидиарност, но и принципа вече да се дават субсидии не само при спазването на някакви изисквания, а по-скоро за постигане на резултати. Всяка година ще трябва да отчитаме стратегическите си планове и да пишем доклади, т.е да се види напредък не само от гледна точка на усвояване на средства за съответната държава, но и какво точно е постигнато и какво въздействие е имало на тези субсидии върху земеделието и селските райони.    Например, в регламента са предложени рамкови дефиниции за „истински земеделски стопанин“, вече не „активен“, както беше допреди. Освен това ще трябва да направим дефиниции и за допустима за подпомагане площ, за земеделска дейност и т.н. Така че тези неща, според нашата специфика, ние трябва да ги решим и да ги напишем, защото съответно те ще повлияят върху нас.   - Къде е разликата между „активен фермер“ и „истински фермер“ и защо се наложи тази промяна? - Налага се заради това да има доста по-справедливо получаване на субсидии от тези, които наистина са земеделски стопани и тези, които ще ни предоставят храната и ще пазят околната среда, т.е те ще дадат обществени блага и затова е много важно точно тези земеделски стопани да получат субсидии. Затова и трябва да се напише дефиницията добре, за да може тези истинските, които извършват земеделска дейност, предоставят всички тези блага. И вече спрямо съответната държава, ако има някакви чувствителни теми, които биха могли да отсеят истинските от неистинските, да бъдат включени.   Има някои изисквания кои задължително ще трябва да се спазват от всички земеделски стопани дори без значение дали ще кандидатстват за субсидия или не. Въпросът е наистина земята да бъде така гледана, че да се пази околната среда, здравето на растенията, на животните и на хората. Това са предварителните условия и от тях наистина няма да има мърдане. В тази връзка е важно ние да си определим добре националните стандарти по тези предварителни условия.     - Разбирам колко е важно да определим тези национални стандарти и условия, но нека кажем и за определенията. Ако те не бъдат написани добре, някои от земеделските стопани може и да не успеят да получат субсидия.  - Стратегическият план не се пише само от министерството. Той трябва да се пише заедно с бранша и точно заради това ние правим тази информационна кампания, по инициативата на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). За да сложим всичко на масата и да имат време хората да помислят върху тези неща, защото някои от тях те ги чуват за първи път. Тяхното призвание наистина е да работят на полето, да произвеждат храна. Имат много неща, които трябва да спазват. Субсидиите донякъде хем им помагат, хем ги ощетяват, защото има бумащина, неща се сменят в движение, няма и предвидимост. Това ги притеснява, аз това виждам. Но в крайна сметка това е реалността и те трябва да се нагодят спрямо нея, а не обратното. Нещата и процесите в Брюксел вървят. Ако искаме – ги следваме. Ако не – просто ще бъде за наша сметка. Много е важно в момента ние да сме адекватни първо на проектите на регламентите и след това – когато имаме повече време и сме си направили и нашите анализи, да вземем решение за дефиниции, предварителни условия, суми по бюджети, интервенциите по ПРСР, прехвърляне между средствата и т.н. Всички тези неща можем да мислим после, защото имаме време. Но въпросът е сега, до изборите за Европарламент, да се фокусираме само върху това, което е нужно в момента да решим.    - Наясно сме, че в момента всичко, за което се говори, е на база на проекти. Но виждате ли наистина опростяване или само в Брюксел се вижда? - По-скоро не виждаме опростяване, но за съжаление, проблемът на повечето страни-членки е, че те казват: ние не виждаме опростяване, обаче пък и малко предложения идват от наша страна. Как си представяме това опростяване? Не можем да очакваме ЕК да ни предостави нещо опростено. Необходимо е и от наша страна да има инициатива.    - Нека кажем и кои са нещата, които могат да се решат на национално ниво и кои са тези, които могат да се решат съответно на европейско ниво? - Дали да ги има или не, на европейско ниво, остават теми като тавана, размера, който е намален и вида на обвързана подкрепа, и преходната национална помощ, тъй като в момента тя въобще не е на дневен ред. Не се предвижда като текст. Това е голям проблем за нашите говедовъди и тютюнопроизводители, които получават национални средства, но все пак имахме възможност да използваме средства от националния бюджет затова. В проекта на регламента не се вижда такава възможност. Всичко останало е необходимо да бъде заложено в стратегическия план - интервенции, дефиниции, разпределянето на средствата между мерките и схемите за подпомагане, предварителни условия. Всичко това предстои на национално ниво.