ОСП след 2020 – къде сме ние?

Малко преди крайният срок за попълването на въпросника за публично национално обсъждане на темата за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020, да си припомним какво искат другите държави-членки (презентации). Срокът за попълване на въпросника е удължен до 7-ми юли 2017г.

Браншът за първи път се събра да обсъди новата ОСП

По време на първия от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в Пловдив на 18 май тази година, Австрия, Естония, Италия и Нидерландия представиха своите позиции за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС.

Същото направи, при това за първи път, и най-голямата и влиятелна фермерска организация в ЕС – Copa-Cogeca, която е и партньор в дебатите. По-долу може да видите някои основни моменти от представените позиции и да ги използвате като отправна точка при попълването на Въпросника за публично национално обсъждане на ОСП след 2020. Срокът за това е удължен до 7-ми юли 2017 г.

„Вече имаме много получени отговори на въпросника от различни заинтересовани страни, които имат отношение към тази изключително актуална и сериозна тема. Радваме се, че това ще ни позволи един по-всеобхватен поглед и ще можем да анализираме и обобщим различните гледни точки.

До сега в България никога не е правено нещо толкова публично и прозрачно. Разчитаме на по-голяма активност от страна на браншовите организации, които би следвало да са моторът на тази инициатива“, заяви Николай Вълканов от ИнтелиАгро във връзка с въпросника.

Австрия – консервативна и зелена

В Австрия доминира разбирането, че директните плащания са важен инструмент за подкрепа на фермерите, който се е доказал във времето и за управление на рисковете.

За нея от особено значение е продължаването на подкрепата на практики, благоприятстващи околната среда и климата, както и на районите с природни и други ограничения, които заемат основен дял (близо 80%) от територията на страната. Възможностите за национално съфинансиране според тях трябва да се запазят на сегашните нива.

Необходимо е да се обезпечи достатъчен ресурс за обществени услуги, които фермерите да предоставят, като опазване на околната среда, природните ресурси и климата, както и по-високи изисквания за хуманно отношение към животните. Те поставят фокус върху производството на висококачествени продукти и предлагат въвеждането на нови подходи за контролиране на производството в трудни пазарни ситуации.

Естония е настроена реформаторски

Естония е интересен пример на нова страна членка, която търси умерена, но твърда реформа в посока уеднаквяване възможностите пред всички фермери в Общността.

Тя настоява за хармонизиране на директната подкрепа между отделните държави-членки и премахване на историческия подход при определяне на директните плащания. Също така е за ограничаване националното съфинансиране и увеличаване дела на Втори стълб.

Склонна е да защитава ограничена обвързана подкрепа за сектори в риск. Част от директните плащания според тях следва да се насочат към инструменти за управление на рисковете. Зелените мерки би трябвало да са въпрос на програмиране с дългосрочни задължения за опазване на околната среда. Важна част от позицията на страната е отварянето на пазарите на трети страни за продукти от ЕС.

По отношение на Втори стълб (РСР) в Естония се счита, че той трябва да води до по-слаба зависимост от подкрепа и да дава възможност за реакция при кризи. Да съдържа задължителни инструменти за управление на риска.

Подкрепата за инвестиции трябва да става по-скоро чрез финансови инструменти – напр. покриване на лихви по кредити, с изключение на мерките за опазване на околната среда, иновации и преструктуриране. РСР трябва да съдържа активни мерки за публични услуги (като например запазване на биоразнообразието).

Нидерландия с революционен подход

Нидерландия изненада с революционен подход към ОСП, която според кралството би трябвало постепенно да се превърне в Обща политика по земеделието и храните.

Новата политика трябва да адресира въпросите на общественото здраве и да осигурява производството на здравословна храна по устойчив начин. Вземайки предвид, че стабилните предприятия трябва да могат да реализират пазарен доход без постоянна подкрепа, холандците предлагат директните плащания да се преработят в механизми за управление на риска и подпомагане при катастрофични събития.

Директната подкрепа на доходите следва да се ограничи до определен размер на регионално ниво и да се обвърже с практики, благоприятстващи околната среда (екосистеми, биоразнообразие, опазване на почвите, водите и въздуха, ограничаване на въглеродните емисии).

Copa и Cogeca - без резки движения

Представителят на двете най-важни браншови организации в ЕС – фермерската и на кооперативите, упълномощен да представи за първи път публично позицията на Copa-Cogeca за ОСП след 2020 именно в България, не изненада с посланията си.

Copa и Cogeca остават бастион на еволюционния, а не революционен подход към ОСП и същевременно прокрадват идеи за допълнителни преференции за земеделците. Според тях сегашните схеми и мерки трябва да бъдат усъвършенствани и опростени.

Те защитават позицията, че необвързаните с производството директни плащания осигуряват стабилност, сигурност и подобряват ликвидността, независимо от размера и формата на управление на стопанството.

Обвързаната подкрепа може да се обмисли само при ясни и ограничени условия (най-вече за животновъдство в райони, където други мерки не са ефективни). Управлението на риска следва да бъде допълнителен, а не задължителен инструмент, който да защитава фермерите от икономически, климатични и др. неблагоприятни явления.

В допълнение към инвестиционната подкрепа във Втори стълб от Copa-Cogeca искат да се подсигури ролята на Европейската инвестиционна банка като посредник в достъпа до кредитиране на сектора. Изрично се подчертава нуждата преговорите по регулаторната рамка на Базел 3,5 да не повлияват на достъпа до и цената на кредита за селското стопанство. Иска се също специфична и по-висока подкрепа за стартиращи млади фермери.