Над половината от държавните служители са в силовите ведомства, ударът върху заплатите там ще бъде най-чувствителен

Ето вариант на текста, оформен като класически публицистичен коментар (свободен текст). В него липсват таблици, списъци и технически графични елементи, като фокусът е върху плавния и увлекателен разказ.

Анализ: Ще бръкне ли държавата в джоба на собствените си служители?

Идеята за изравняване на осигурителната тежест между работещите в частния сектор и администрацията отново излезе на преден план, но този път с конкретни цифри и прогнози. По предложение на "Демократична България“ за плавно въвеждане на лични осигурителни вноски за чиновниците, Националният осигурителен институт изготви детайлни разчети. Те показват, че ако промяната влезе в сила от 1 август тази година, нетните заплати на държавните служители ще намалеят с между 10 и 26 евро на месец. Макар че политическият шанс за приемането на този законопроект изглежда минимален – особено при липса на подкрепа от формации като "Прогресивна България“ – анализът на НОИ осветлява важни детайли за структурата на администрацията и цената на нейната издръжка.

Към момента българският данъкоплатец покрива изцяло осигурителната тежест на хората в държавния апарат. Новият план обаче предвижда поетапно натоварване на самите служители. Първата стъпка, планирана за август 2026 година, изисква те да поемат 2% от осигуровките си. През следващата година този дял трябва да нарасне на 5%, за да достигне пълния си размер от 14% през 2028 година. Голямата разлика спрямо предишни подобни идеи е, че този път реформата няма да бъде компенсирана с автоматично вдигане на брутните заплати, което означава реално намаление на чистия доход на чиновниците.

Данните на НОИ разкриват, че към март 2026 година в страната има над 131 хиляди държавни служители, като повече от половината от тях са заети в МВР и Министерството на отбраната. Именно в тези силови ведомства средните възнаграждения са по-високи, но и ударът върху заплатите там ще бъде най-чувствителен. Причината е, че заради правото на ранно пенсиониране осигуровките в сектор "Сигурност“ са по-високи. Така, докато редовият чиновник ще загуби около 10 евро от заплатата си тази година и общо под 4% до 2028 година, то полицаите и военните ще усетят незабавно намаление от 26 евро, което след три години ще достигне близо 10 на сто от нетния им доход.

Въпреки това, промяната носи и един индиректен плюс за работещите в администрацията. Тъй като личните осигурителни вноски намаляват данъчната основа, служителите ще плащат по-нисък данък общ доход. В дългосрочен план до 2026 година общата сума на спестените данъци за администрацията и силовиците ще надхвърли 20 милиона евро годишно.

От гледна точка на държавната хазна, ползите изглеждат неоспорими. Само за оставащите месеци от тази година бюджетът ще си спести близо 11 милиона евро, а за тригодишния период икономиите се изчисляват на завидните 202,4 милиона евро. На заден план обаче остава сериозното предупреждение на службите за сигурност.

От Държавна агенция "Национална сигурност“ вече алармираха, че ако под обществен или синдикален натиск държавата реши да компенсира намалените доходи, разходите за персонал в сектора могат да скочат с 30%. Това напълно би заличило финансовия ефект от реформата и би превърнало спестяванията в тежък бюджетен дефицит.