МОН ще плаща по 500 хил. лв. годишно за софтуер срещу плагиатство

Министерството на образованието и науката (МОН) ще плаща около 500 хил. лв. годишно за специализиран софтуер за откриване на плагиатство. Той ще бъде предоставен за безплатно ползване на всички заинтересовани - преподаватели, студенти и докторанти, Националния център за информация и документация (НАЦИД) и Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката.

Целта е всеки преподавател или студент да може да провери дали определена дипломна работа, дисертация, статия или друга разработка е автентична или авторът е взаимствал съдържанието й, без да цитира коректно източника.

Софтуерът е разработен в Полша. Към момента той се ползва в Софийския университет "Св. Климент Охридски“, съобщиха от пресцентъра на МОН.

Договорът е сключен с базираната в Румъния Plagiat-Sistem Antiplagiat prin Internet SRL след процедура по Закона за обществените поръчки. Той е със срок три години. След това ще се направи преглед на ефективността на продукта и ще се обяви нова обществена поръчка.

МОН ще плаща по 2 лева на потребител годишно. Предвижда се системата за антиплагиантство да се използва от над 237 хил. студенти, докторанти, преподаватели и държавни служители. През следващия месец предстои инсталиране и конфигуриране на софтуера в университетите и другите институции. Паралелно с това ще бъдат обучени да го използват системните администратори и координатори по места.

Закупуването на специализирания софтуер е първа стъпка към разширяване на обхвата на проверките за плагиатство. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. С безплатното предоставяне на софтуера ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни.

Идеята е след промени в Закона за висшето образование това да се прави чрез двустепенна система за проверка.

На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.

Целта е да се създаде нетърпимост към плагиатството и към фалшификацията на данни в академичните среди, включително сред студентите и докторантите. Очаква се това да има превантивен ефект и системата постепенно да се изчисти от подобни практики.