Кошмарът на Източните Родопи, или каква е истината зад легендата за "Катарлан"

Село Хухла, сгушено в дивите и мистични Източни Родопи в близост до Ивайловград, от години привлича туристи и изследователи със своята богата история, неповторима атмосфера и местни легенди. Една от най-интересните загадки, разпалващи въображението на местните, е предаваната от уста на уста история за огромна и страховита змия, наричана в този край "Катарлан“ (или "Катър илан“).

Вдъхновени от зрителски коментар и водени от чисто любопитство, експертите от VA Outdoors решиха да тръгна по следите на този мит, за да разберат коя всъщност е мистериозната влечуга.

Още с пристигането си в Хухла се срещат с местните жители, които помагат да сглобят пъзела. Разговарят със 75-годишната леля Златка, която споделя, че е виждала създанието с очите си още като 10-годишно дете в местността край Сухата чешма.

Във фолклора на региона се носят невероятни истории за Катарлан. Някои разказват как змията се свивала на огромна топка като кош за пчели, а според думите на дгруг жител на Хухла, името ѝ идва от предание, в което влечугото буквално съборило човек от неговия катър. Друга легенда разказва за местен ездач, който след среща с чудовищната змия се стресирал толкова силно, че починал 40 дни по-късно.

Чува се и класическото за българските села вярване - че тази змия пие мляко директно от вимето на козите и кравите нощем, поради което те спирали да дават мляко.

След като анализират описанията, огромни размери, тъмна горна част, изключителна бързина и изявен отбранителен характер, от VА Оutdoors са почти сигурни за кой вид става дума. Изключвайки по-редкия вдлъбнаточел смок, техният главен "заподозрян“ е смокът стрелец.

След няколко часа упорито търсене под камъни и из храстите, редуващи се под капризите на юнското слънце и дъжд, късметът им се усмихва и откриват прекрасен екземпляр с дължина над метър.

Смокът стрелец е известен като една от най-агресивните и повратливи змии в България. Вместо да избяга веднага, той често заема отбранителна позиция и хапе нападателно. Въпреки агресията си, видът не е отровен. Ухапването му прилича на захапката на зелен гущер - усеща се силен натиск от ситни зъбчета, които по-скоро драскат кожата, отколкото да нанесат дълбока рана. Обикновена промивка със спирт или йод е напълно достатъчна.

Защо хората виждат "4-метрови чудовища“?

Официалният рекорд за дължина на смок стрелец в България е 2,04 метра. Историите за 4-метрови влечуги се дължат на паниката ("на страха очите са големи“) и на феноменалната бързина на змията в тревата, която създава оптична илюзия за много по-голямо тяло.

Възрастни хора от региона добавят и още едно плашещо поверие - че огромният смок има силата да "стреля“ и да замеря хората с камъни, изхвърляйки ги мощно с опашката си, или да ги удря силно през краката, докато бягат. Това, разбира се, няма как да е вярно. Змията не може да хвърля камъни с опашката си, защото не може да разсъжда по този начин. Ако може да се използва опашката, тможе би ще ще еволюира в някое по-интелигентно същество.

Експертите оборват без проблем и мита че пият мляко от кози и крави. Влечугите нямат сукателен апарат и млякото не е част от диетата им. Младите се хранят с насекоми и гущери, а възрастните - с гризачи, птици и дори други змии.

Въпреки страховитата си репутация, смокът стрелец всъщност е сред най-полезните животни в българската фауна. Неслучайно в някои краища на страната го наричат "стопанин“ или "пазител на къщата“. В миналото, когато хората са съхранявали житото си в хамбари, тези змии са били единственото спасение срещу гризачите, тъй като успяват да влязат в дупки и процепи, недостъпни дори за котките.

След кратка "фотосесия“ и подробно заснемане, връщат техния  красив Катарлан обратно под сигурното убежище на една каменна плоча. С това мисията им в село Хухла е успешно изпълнена – мистерията е разкрита, а митовете научно обяснени.