Възможно ли е да пътуваш с влак-стрела, развиващ 300 км/ч, на цената на едно средно голямо капучино в Европа? Популярният български травъл блогър Петър Китарата, известен в социалните мрежи като Peter Guitar Travels, реши да провери това от първо лице по време на обиколката си в Южна Корея.

В едно от последните си видеа той споделя автентичните си впечатления от корейските железници - от сблъсъка с дигиталните терминали до крайната дестинация.

Приключението започва от ЖП гарата в Бусан - втория по големина град в Южна Корея с население от над 3,3 милиона души. Блогърът описва гарата като "огромна, чиста и доста по-приятна от уличната атмосфера навън“.

Първото препятствие се оказва купуването на билет от автомат. За щастие, машините имат опция на английски език. Петър избира икономична (втора) класа за дестинация град Кьонджу (известен в разказа като Генчжо).

"Доста лесно стана всъщност. Оп, билетче - 5 евро и 90 цента! Дистанцията е 90 км, а влакът ще я вземе за 35 минути. Чудно и изобщо не е скъпо“, споделя той.

Като единствен лек минус блогърът отбелязва изискването на системата навсякъде да се използва физическа банкова карта, както и фактът, че номерът на перона се изписва на таблото едва 15 минути преди заминаването.

"За хора с обемист багаж като мен това не е най-топ офертата, особено когато не познаваш гарата, но се справяме“, допълва той.

Влакът, на който се качва българинът, се менажира от компанията SR (линия SRT). Още с влизането си в последния 8-ми вагон, Петър забелязва изключително практичен детайл за всеки европейски турист.

Контактите за зареждане във влака са абсолютно същите като тези в България и Европа, което елиминира нуждата от преходници. На разположение на пътниците има масички за хранене и поставки. Влакът е почти изцяло разпродаден, въпреки че билетът е купен едва 40 минути преди старта.

По отношение на хигиената обаче, блогърът остава реалист: "Изглежда леко мръсничък, има боклучета тук-там, както и всичко друго, което видях в Корея дотук. Но скоростта е прекрасна.“ Инспекцията в тоалетната също показва леки недостатъци - липса на течаща вода, но пък има подсигурена тоалетна хартия и работещ сешоар за ръце.

Въпреки че корейските високоскоростни влакове трудно могат да догонят легендарния японски Шинкансен като лукс, Петър Китарата подчертава, че цената тук е пет пъти по-ниска.

Дисциплината по трасето обаче е на световно ниво. Влакът прави две междинни спирки по маршрута, като престоят на всяка от тях е точно по една минута – практика, взаимствана директно от японския модел. Няма забавяния, няма друсане. По-голямата част от трасето преминава през тунели.

Влакът пристига в Кьонджу с абсолютна точност – точно след 35 минути.

"Реално погледнато, аз бях в икономична класа. Може би първа класа е доста по-изпипана. Нямаше вода в тоалетната, беше леко мръсничко, но за 6 евро мисля, че е прекрасно. Кратко, точно и бързо. Топ турист хепи!“, обобщава Петър.

Интересен контраст се появява веднага след слизането на перона. Кьонджу е по-малък, исторически град, който прилича на "открит музей“. Железопътната услуга тук е толкова бърза, че създава куриозна ситуация: докато пътуването между двата града (90 км) отнема едва 35 минути, придвижването от самата гара в Кьонджу до хостела на блогъра с градски автобус отнема близо час (между 55 и 60 минути).