Голяма част от българите не вярват на "умните" устройства

Близо половината - 43%, от българите използват уреди със смарт функции (телефон, телевизор, домакински електроуред), докато други 37% отбелязват, че не ги употребяват.

Терминът "смарт функции" остава непознат за 17% от хората. Данните, представени днес, са от национално представително проучване на агенция "Тренд", проведено през юли сред 1007 пълнолетни респонденти по метода пряко интервю "лице в лице".

Според Димитър Ганев от агенцията високият процент на заявили, че не използват умни уреди, се дължи най-вече на факта, че не се отчитат смартфоните като такива със смарт функции, а за част от хората това са само мобилни телефони. Възможността за следене на консумация на електроенергия при домакинските уреди е най-важната смарт функция, смятат анкетираните. На второ място се нарежда дистанционното включване и изключване на уреда, а на трето място - контролиране на важни функции на уреда с мобилно приложение на телефон или таблет.

Проучването определя и най-важните изисквания на потребителите при избора на електроуред. За най-голяма част от тях (74%) това са цената и дългият гаранционен срок, след това е разходът на електроенергия (64%). Само 10% от хората са посочили смарт функциите на уредите като определящи при покупка. Според Ганев интересът към умните уреди расте и тази тенденция се потвърждава от данните на марката за първите 9 месеца на тази година.

Те сочат, че в Европа близо 4 пъти са се увеличили продажбите на умни електроуреди от тази марка, а в България този ръст е 8 пъти спрямо същия период на 2020 г. Също така се увеличава и делът на продадените умни уреди на марката спрямо всички останали домакински електроуреди с този бранд. В Европа делът е близо 12%, а в България - 10 на сто.

"Смарт функциите са от изключително значение за по-младите българи и затова откриваме пряка връзка между възрастта и значението им", уточнява Димитър Ганев.

Близо 27 на сто от запитаните потвърждават, че биха платили по-висока цена за умни уреди, докато 57 на сто не биха го направили, а 16 на сто не могат да преценят. Според данните от проучването близо 58 на сто от изразилите готовност да вложат повече средства в умни уреди са готови да заплатят с 10% по-висока цена за такава покупка, а 30 на сто посочват, че могат да си позволят до 20% по-скъпа цена.

Специализираните вериги за техника са най-предпочитаното място за покупка на домакински електроуреди като печка, хладилник или пералня, сочи проучването. От там пазаруват близо 59% от българите, а 12% от анкетираните споделят, че избират най-близкия магазин за такава техника. Само 6% от хората си купуват големи домакински уреди онлайн. По-голямата част от тях (57%) уточняват, че го правят, защото е по-удобно, по-бързо (31%) или се притесняват от заразяване с COVID-19 (5%). Проучването обхваща и нагласите на потребителите към онлайн пазаруването като цяло.

12% от хората заявяват, че пазаруват винаги по интернет, когато имат възможност. Други 22% го правят само понякога, а 56% никога не са го правили. Димитър Ганев уточнява, че покупката чрез интернет има пряка връзка с възрастта, което се потвърждава и от данните. Под една пета от най-младите (18 - 29 г.) не пазаруват онлайн, докато сред най-възрастните това са 96%.

"Регистрираме и зависимост между онлайн пазаруването и образованието - тези с по-висок образователен статус в по-голяма степен пазаруват онлайн. Отчита се и пряка връзка с материалния статус - тези с по-високи доходи са по-склонни да пазаруват по интернет", посочва Ганев.

Пандемията е увеличила дела на пазаруващите онлайн, показва и това проучване. Сред пазаруващите онлайн винаги или понякога близо половината (45%) декларират, че в последната година пазаруват по-често по интернет. Това в най-голяма степен се отнася за най-младите възрастови групи и в доста по-малка степен за най-възрастните, сочат данните от проучването.