Двата най-плодородни региона в страната - Добруджа и Тракия, са застрашени от засушаване. Изводите за промените в климата са направени въз основа на данни, събирани от Националния институт по хидрология и метеорология от 1960 година насам. Според експертите Североизточна България и регионът на Пловдив, Пазарджик и Стара Загора са подложени на най-голям риск, съобщи Димитър Младенов, главен експерт от дирекция "Хидромелиорации" в Министерството на земеделието и храните. По последни данни специалистите по хидрология и метеорология са категорични, че сушата ще се увеличава във все повече региони у нас, каза Боряна Каменова, директор на дирекция "Политики по изменение на климата" в Министерството на околната среда и водите.
По поръчка на ведомството Институтът по хидрология и метеорология подготвя сценарии за изменение на климата, въз основа на които ще се направи оценка на уязвимостта на отделните сектори. В земеделието ще има необходимост да се премине към други култури и да се отглеждат по-устойчиви сортове. Анализира се и изместването на сезоните върху традиционните дейности в селското стопанство. Същото се отнася и за животновъдството, където ще трябва да се гледат по-устойчиви на горещ климат породи, каза още Каменова. Между 1 и 1,2 градуса е увеличението на средногодишните температурите за района на Североизточна България, твърдят учени от БАН.
За отделните сезони максималната и минималната температура се движат в много големи граници. Докато климатът в Добруджа е континентален, очаква се летните температури да достигнат стойности до 45-47 градуса, а зимните могат да падат и до минус 30 градуса. Екстремно ниските температури ще водят до щети в производството, а необичайно високите градуси ще предизвикват недостиг на влага и суша.
След 2070 година Добруджа, или така наречената житница на България, вече няма да съответства на това понятие. Ако се запази темпът на растеж на температурите и снижението на количеството на валежите, условията няма да са чак толкова оптимални. Тогава интензивното производство на пшеница от Добруджа трябва да се ориентира към Софийското и Кюстендилското поле, които в момента дори не са традиционни производители на зърно.
В Добруджа най-вероятно ще се отглеждат овошки или комбинация между трайни насаждения и зърнени култури. Вероятно югозападните райони на България представляват съвременния аналог на сегашната житница на България около и след 2070 година. В Добруджа обаче няма да се отглеждат маслини, категорични са местните земеделци и арендатори, които не вярват на научните прогнози на БАН и не могат да приемат, че няма да се занимават със зърнопроизводство. До 2030 година категорично не се предвижда застудяване, а прогнозите сочат, че следващите две десетилетия температурите ще вървят предимно нагоре, казаха още от МОСВ. Необичайните валежи от тази пролет са екстремни явления, но като цяло дъждовете, които водят до наводнения, ще зачестяват през следващите години.
Източник: в. "Монитор"