Четиридневната работна седмица в България е невъзможна заради дневните ограничения на труда

В последните години все по-често в Европа се обсъждат идеи за намаляване на работната седмица от пет на четири дни. В Гърция на обществено обсъждане е поставен законопроект, който предвижда по-гъвкави форми на работно време, включително възможност родителите да работят четири дни по 10 часа дневно. В Полша пък пилотно въведоха четиридневна работна седмица, за да дадат повече време на служителите за семействата им. Подобни инициативи се наблюдават и в други европейски държави.

У нас според Кодекса на труда работната седмица е петдневна с максимална продължителност до 40 часа. Данни на "Евростат“ от май тази година показват, че България е сред страните с най-дълга работна седмица в ЕС – 39 часа средно, като заедно с Гърция заемаме челните позиции.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева заяви пред БТА, че страната ни все още не е готова да премине към четиридневна седмица при запазване на осемчасовия работен ден и настоящите възнаграждения. Според нея намаляващото работоспособно население и ниското ниво на автоматизация правят подобна промяна трудно приложима.

От тази седмица в Гърция се коментира законопроект, според който 40-часовата работна седмица ще се запази, но вместо пет дни по осем часа, гръцките граждани биха работили по 10 часа, по четири дни в седмицата, обясни тя.

Това би запазило трудовия и осигурителния стаж, както и възнагражденията, подчерта експертът. 

Според нея обаче това също не е приложимо в България, защото предполага да се работи дълги часове при един работодател, а у нас има ограничение за това колко часа труд може да се полагат в рамките на деня, обясни Минчева.

Тя добави, че това може да се случи само за отделни предприятия, но с редица ограничения, свързани с типа на предприятието, колко подписани трудови договора има служителят, как се плаща извънредният труд и други. Минчева посочи, че подобно изменение на работната седмица може да се случи само със законодателни промени.

Подобна позиция изрази и Кирил Бошев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според него четиридневна седмица с намалено работно време ще доведе до спад в производителността, загуба на работни места и намаляване на приходите в бюджета.

"Хората не са роботи – продуктивността им рязко пада в последните часове на дълъг работен ден“, допълни той.

Според синдикатите темата трябва да се обсъжда чрез диалог между работодатели и работници. Конфедералният секретар на КТ "Подкрепа“ Александър Загоров посочи, че макар в някои сектори като ИТ вече да има по-гъвкави практики, у нас няма широко търсене на четиридневна работна седмица от страна на служителите. Възможно решение е въвеждането на подобни модели чрез колективни трудови договори.

От КНСБ също смятат, че моделът може да работи, но зависи от естеството на дейността. Вицепрезидентът на конфедерацията Тодор Капитанов даде пример, че в сфери като търговията на дребно, здравеопазването или транспорта промяната е трудноприложима, докато в други компании вече се експериментира успешно.

Според него ключовият фактор е заплащането – ако възнагражденията се запазят, това може да стимулира по-висока ефективност. Ако обаче се намалят, промяната ще загуби смисъл за работниците.

Четиридневната работна седмица вече се прилага експериментално в различни държави и компании по света. На Балканите идеята набира популярност, но в България засега среща сериозен скептицизъм от страна на работодателите. Основните пречки са ниската производителност, недостигът на кадри и особеностите на местната икономика.