Българка с десетгодишна кариера във Великобритания: В България качеството ни на живот е по-добро, отколкото в Лондон

Обрат на демографската криза? Все повече българи се завръщат от чужбина

След повече от три десетилетия на масова емиграция България може би навлиза в нов демографски етап. Страната, която от началото на 90-те години е загубила близо 1,5 милиона души от населението си, започва да привлича обратно свои граждани и чуждестранни специалисти. Това показват данни, представени в репортаж на френско-германската телевизия АРТЕ, цитиран от Дойче веле.

Според официалната статистика през 2025 г. в България са се установили около 44 600 души, докато напусналите страната са били едва 9 500. Това означава, че броят на новодошлите е близо четири пъти по-голям от този на емигриралите – тенденция, която досега не е наблюдавана в съвременната история на страната.

От новоустановилите се: 17 300 са българи, завърнали се от чужбина; 6 800 са граждани на други държави от Европейския съюз; 20 500 са граждани на страни извън ЕС.

Сред завърналите се е Джени – българка, работила десет години в банковия сектор в Лондон. Преди шест години тя взема решение да се прибере в България.

"Прецених, че качеството на живота ни тук ще бъде по-добро, отколкото в центъра на Лондон. Освен това вярвах, че това ще бъде и крачка напред в кариерата ми“, разказва тя пред АРТЕ, цитирани от "Дойче Веле".

Решението се оказва успешно – след завръщането си Джени получава повишение. Тя вижда и по-широка мисия в избора си.

"Искам да върна нещо на родината си и да допринеса с опита, който натрупах в чужбина“, казва тя.

По думите ѝ все повече нейни приятели също обмислят или вече са предприели подобна стъпка.

Партньорът на Джени е британец и работи във финансовите технологии. Любопитното е, че именно той предлага семейството да се премести в София.

Според него градът предлага рядко срещан баланс между професионални възможности и качество на живот.

"Най-хубавото е, че можеш бързо да излезеш от града - да заведеш децата на ски в планината или на море. Това е прекрасно място за семеен живот“, казва той.

Той допълва, че все повече професионалисти с международни клиенти могат успешно да работят от България благодарение на развитието на дигиталната икономика и дистанционната работа.

Завръщането на българи от чужбина се подпомага и от инициативи като "България те иска“ (Bulgaria Wants You), чиято цел е да свързва работодатели с български специалисти зад граница.

Според съоснователя на инициативата Андрей Арнаудов, само шест месеца след обновяването на платформата над 40 000 души са създали профили в нея.

"Сред тях има много българи от чужбина, но и хора, които вече живеят в България. Нашите събития в Лондон, Берлин, Мюнхен и други европейски градове привличат хиляди посетители“, посочва Арнаудов.

Въпреки позитивната тенденция експерти предупреждават, че завръщането на повече хора няма да бъде устойчиво без сериозни реформи.

Адриан Николов от Института за пазарна икономика подчертава, че добрата работа сама по себе си не е достатъчна.

"Необходима е цялостна система от качествени обществени услуги. Много млади семейства се връщат с намерението да отглеждат децата си тук, но се сблъскват с проблеми в здравеопазването и образованието“, казва той.

Особено сериозен остава недостигът на места в детските градини в София, където около 4 000 деца все още не могат да бъдат приети.

Репортажът на АРТЕ обръща специално внимание на кадровата криза в здравния сектор.

В България на 100 000 души население се падат около 340 обслужващи здравни работници, докато средното ниво за Европейския съюз е 786.

В детската болница в София, която е единствената в страната, извършваща сърдечни операции на деца, липсата на персонал ограничава капацитета на отделенията.

"Работим извънредно от години. Много колеги страдат от професионално прегаряне, а част от персонала е принуден да работи на няколко места едновременно“, разказва санитарката Нели Петрушева.

Допълнително тревожен е фактът, че около 80% от работещите в сектора са над 45-годишна възраст.

Въпреки предизвикателствата последните социологически проучвания дават основания за умерен оптимизъм. Според данните, цитирани от АРТЕ, 87% от българите на възраст между 18 и 35 години виждат бъдещето си в България.

Ако тази нагласа се запази и бъде подкрепена от реални подобрения в обществените услуги, страната може постепенно да преодолее дългогодишния проблем с изтичането на мозъци и демографския спад.

След десетилетия на масова емиграция България за първи път има шанс да превърне завръщането на своите граждани в трайна тенденция, а не в изолирано явление.