Майор Тодор Грибачев е един от участниците в сраженията в Кербала, когато благодарение на българския контингент градът не пада под натиска на шиитските милиции и местните бунтовници. Той намира голяма прилика в горчивите изводи и от двете битки, съобщава bTV. 
"Парашутистите и при Стражин, и в Ирак не се използват по предназначение. Ако ни използват като конвенционални сили най-много да се случи да ни избият всичките. Аз се надявам нашето държавно и политическо ръководство да намери мястото ни къде трябва да се намираме в командната структура на българската армия", казва Грибачев. 
Той е част от втория контингент, който трябва да поеме рискованата мисия да пази реда в Кербала веднага след най-смъртоносната атака в новата бойна история на армията - терористичен удар с камион бомба по българската база. В този момент срещу българите има атаки от шиитските милиции - армията на Махди, сунитски бунтовници и 300 обучени бойци-наемници. Битката при кметството в Кербала се преподава от експерти. 
"Това е една от успешните ни битки, минивойна, която сме спечелили. Задачата беше да охраняваме кметството и полицията, защото като паднат те държавността е завладяна. Битката щеше да бъде спечелена от тези милиции и платени бойци", разказва Грибачев. 
Той разказва, че минометният обстрел е бил толкова силен и атаките толкова интензивни, че е имало план за евакуация на базата и всеки боец е събрал най-необходимото, за да се пробие вражеската обсада в опит за спасение. 
"Най-големият страх, който съм брал, беше когато отидох в засадата. Чуваш грохота от засадата и се приближаваш, и знаеш, че трябва да минеш оттам", каза Грибачев. 
"Българският контингент до последно седеше. Американците, които дойдоха на помощ, предпочитаха при нас, защото се чувстваха сигурни", спомня ти войникът. В Кербала започват да се носят легенди за българските войници. 
"Това беше една малка войничка в продължение на шест месеца. Носеха се слухове, че българите като убият някого му изяждат вътрешностите", разказва през смях Грибачев. 
Лаврите от тези сражения обира полската дивизия, защото българският контингент е под нейната шапка. "Българин никога не си е напускал позицията. Не знам друг контингент така твърдо да си е останал в зоната, да е патрулирал и да си е останал твърдо", казва Грибачев. 
Той разказва, че и в момента българите там полагат огромни усилия, за да вършат работата си. "Трябва да се знае, че се работи на мускули без съвременна техника и където няма техника, трябва да се компенсира с желание и себеотрицание", казва Грибачев. 
Опитът, натрупан при операциите в Ирак, се преподава на младите бойци от специалните сили. Те продължават да изпълняват задълженията си въпреки липсата на материални условия и голямото текучество на кадри.