Стените, които укрепват бреговете на река Марица да бъдат обявени за недвижимо културно наследство настояват реставратори и археолози от Пловдив.
"Тези стени са направени от ръчно обработени каменни блокове, които са грандиозни“, поясни реставраторът инж. Константин Константинов. По думите му никой вече не се занимава с дялан камък.
Тези каменни блокове са с размери около 60 см дължина, 30 см височина и дълбочина поне 30-40 см, тежат около 30 до 70 кг всеки. Бреговете на Марица са над 9 км от двете страни на реката и са подпрени именно с тези каменни блокове, които са подредени внимателно и майсторски. Броят им общо е над 200 000 и са произведени през периода 1935 година докъм1960-та.
Община Пловдив методично е успяла тогава, въпреки катаклизмите в държавата, да построи тези укрепващи бреговете стени, за да предпази града от наводнение. Тогава тя се е помещавала в сегашната сграда на Природонаучния музей и е губила многократно архива си именно при наводнения, заради незащитените брегове.
През 1936 година тогавашният кмет Божидар Здравков започва инициативата за укрепването на бреговете на река Марица.
"Тепетата се рушат, но камъкът от тях отива в градежа на стените на бреговете“, разказа още инж. Константинов.
Искането за обявяването на стените, които укрепват бреговете на река Марица за недвижима културна ценност вече е внесено в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Причините за това са две. Едната от тях е, че занаятът "каменоделство“ вече не се практикува масово, както е било преди 40-50 години, той изчезва. Второто нещо е, че подреждането на това огромно количество каменни блокове по тази технология не би се повторило никога повече.
"Сами по себе си градежите са изключително качествени, това е суха каменна зидария. Подобна технология има в Античността, има образци от преди Новата ера", твърди инж. Константинов.
Подобни зидове има по Трихълмието, по двама аквадукта, които са снабдявали града с вода. На практика технологията е уникална, а и 200 000 блока ръчно произведени са наистина ценност.
Около идеята за съхранението им се обединява освен инж. Константин Константинов, който е дългогодишен реставратор, и емблематичният археолог Румяна Пройкова, по чиито проекти са възстановени знакови антични паметници в Пловдив. Идеята прегръщат и арх. Виолета Раева, гл. ас. д-р Стефан Шивачев, и кметът на район "Централен“ Георги Стаменов.
Съоръжението, построено по подобие на дигите в Прага, е последният монументален строеж, направен по мащабна строителна технология на
територията на Пловдив. Затова то трябва да бъде съхранено, почистено, поддържано и експонирано.
"Стените са красиви, стига да имаш очи да ги видиш", казва инж. Константинов.
Това се отнася и за скулптурите на моста на Международния панаир, които също трябва да бъдат включени в списъците на недвижимо културно наследство.
Ако предложението бъде прието, то всяко последващо действие по стените и по каменния парапет, който е направен по-късно отгоре, ще трябва да се съгласува с Националния институт за недвижимо културно наследство, за да не се увредят.