Апел за човечност под формата на отворено писмо, което
Plovdiv24.bg публикува без редакторска намеса:
До г-н Здравко Димитров, кмет на гр. Пловдив До директора на Дом за стари хора "Св. Василий Велики" До д-р Мариана Господинова, управител на Център за Психично здраве - гр. ПловдивДо инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив от групата на небезразличните граждани Уважаеми господин Кмет, Уважаема госпожо Директор, Уважаема госпожо Управител,Уважаеми господин омбудсман на Пловдив, От предаването "Изкуството да се живее" по Пловдивската обществена телевизия разбрахме, че 89-годишната г-жа Марийка Иванова (известна на пловдивчани като баба Марийка), намираща се от повече от година в Дом "Свети Василий Велики", с нейното съгласие, е била изхвърлена от Дома за стари хора и е била пусната да живее свободно на... улицата! По този начин, предполагаме, Вие, госпожо Директор, сте си отдъхнала че сте отървала от тази толкова своенравна клиентка на Дома, която има два недостатъка: че има заболяване, изразяващо се в това, че събира разни неща от контейнерите за боклук, които смята за "ценен багаж" и носи там, където живее и, второ, че се грижи за уличните котки; по тази причина, предполагаме, г-жа Марийка Иванова е създавала доста проблеми на персонала (който е трябвало систематично просто да изхвърля донасяното от нея!), но ето, че Вие успяхте да намерите чудесно средство за решаването на всички проблеми: отървахте се от 89-годишната г-жа Иванова - като я изпратихте да живее на улицата! Интересно ни е: добре де, отървахте се от нея по тази начин, но запитвате ли се: как тази възрастна, на преклонна възраст жена занапред ще живее и ще спи на улицата, на тротоара, колко време ще издържи там, на улицата?! Ето, наближава есента, няма ли опасност баба Марийка да настине (нощем, вярваме Ви е известно това, дори и през лятото е доста хладно!) и да умре? Питаме Ви за този чисто човешки момент, щото все пак, въпреки Вашата юридическа и управленска изрядност, Вие, надяваме се, неумишлено, сте поругали именно този най-важен човешки момент. Което е напълно недопустимо за нашето демократично, европейско и тъй хуманно общество, нали така? Е, баба Марийка е вече на улицата, Домът вече няма проблемите, които тя създаваше на диреккторката и на персонала, Вие, с чувство на изпълнен дълг и с чиста съвест Вие, уважаема госпожо директор, пак продължавате да се грижите на народното добро: да де, ама някакви угризения за стореното все пак нямате ли? Питаме само, щото не можем да допуснем, че си спите напълно спокойна, с чувство за добре свършена работа и изпълнен дълг. Но колко според вас ще издържи баба Марийка като живее и спи на улицата, там, нейде на тротоара?! Дали пък, като се отървахте от нея по този толкова умен и прецизен (в юридическо отношение: щото ние, така или иначе, все пак сме страна на пълната законност, нали така?!) начин, Вие все пак не направихте грешка, която, най-вероятно, ще има непоправими последици? Или баба Марийка все пак доста е поживяла, нали така, голяма работа, че на улицата ще умре по-скоро, горката: ама поне ще се отърве от мъките си, което, един вид, пак е "хуманно": да, ние иначе сме хуманисти и имаме доста добре развито хуманно съзнание и чувство, нали така? Вие пуснахте така хуманно, демократично, юридически издържано и дори перфектно и пр. баба Марийка на улицата и се отървахте от нея, уважаема госпожо Директор, но ето че баба Марийка, при първия си досег със света, с обичайните си дрехи, некъпана, се е опитала да си купи нещо от някакъв магазин, но понеже издава смрад, някакви също не по-малко хуманни от всички нас граждани нацупили от възмущение устни и се възмутили с пълно основание и... повикали полицията! Да Ви разкажем какво е станало по-нататък, вярваме, не сте безразлична към нейната по-нататъшна участ, все пак я познавате: ами полицаите откарали баба Марийка в... психиатрията, а там пък я приели, изследвали я и й дали диагноза "начална старческа деменция", доколкото ни е известно. При това положение Вашето толкова перфектно в юридическо отношение решение да се отървете от нея с нейното съгласие и по нейна воля дали не е доста подозрително относно своята коректност?! Дали не сте злоупотребили с психичното състояние на г-жа Иванова, което е очевидно, забелязва се с просто око: само и само да се отървете от нея? Е, прехвърлили сте грижата за нея на психиатрите (институциите в нашата така хуманна и социална държава така обичат да си прехвърлят "топката", т.е. отговорността една на друга, ох, как обичат това, нали така?!), но и те, психиатрите, също лесно ще се отърват от баба Марийка, изобщо не ги подценявайте тях, те са не по-малко опитни и хуманни: ще я изпишат и също ще я изпратят пак на... улицата! Там, където, най-вероятно, баба Марийка в един недотам далечен ден ще хване някоя пневмония и за наше всеобщо успокоение (обществото ни, очевидно, е доста хуманно и дори социално, нали така?!) ще умре пред очите на цялото ни тъй бездушно общество, вярваме, че и вие не се съмнявате, че точно така ще завърши тази печална история. Разказваме Ви пределно честно и откровено тия неща, уважаеми г-н Кмет, уважаема госпожо Управител и уважаеми г-н омбудсман, щото смятаме, че тъй умното изхвърляне на баба Марийка от дом "Свети Василий Велики" е голяма грешка, която обаче все още може да се поправи чрез връщането й обратно в него - защото тя наистина няма как да живее на улицата, на улицата ако я оставим да живее, тя скоро ще умре, а вината за това ще е наша, да, уважаема госпожо Директор, да, уважаема госпожо Управител, от тази вина няма как да избягаме! Ако наистина сме все пак що-годе човечни, трябва да осъзнаем верния смисъл на стореното с "освобождаването" на баба Марийка и Вие специално, дето носите отговорност за това действие, можете да поправите грешката си - като отново приемете баба Марийка там, в Дома.
Това Ви предлагаме, към това апелираме ние, от групата на небезразличните граждани. Уверяваме Ви, друго решение няма. Да бъде изхвърлена от Дома за стари хора и да бъде оставена да живее на улицата и да спи на тротора една 89-годишна жена не е решение, а е престъпление - и то именно против човечността! Но не бива да допускаме такива престъпления срещу най-важното, което притежаваме (дали?!) - човечността! Вярваме, че всички ще се съгласим по този пункт. Ще се радваме това наистина да е така и се надяваме във Ваше лице да намерим длъжностни лица, които ще употребят авторитета и властта си за наистина хуманното решаване на проблема около осигуряването на достойни старини на баба Марийка в Дома за стари хора, носещ, да се надяваме, неслучайно името на Свети Василий Велики. С уважение: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите