Пловдивски адвокат разказа за пионерския лагер от 1979 г.: Бараки, полугладни деца и конски дози лекарства

Известният пловдивски адвокат Стефан Левашки провокира дискусия в социалните мрежи, споделяйки свои критични спомени от "близкото соцминало“ и условията в пионерските лагери, както и празниците по време на Асамблеята "Знаме на мира“ през лятото на 1979 година. Публикацията му веднага предизвика противоположна реакция от неговия колега адвокат Тодор Кръстев, който защити преживяванията си от същия лагер в Родопите.

Пловдивските юристи изразиха коренно противоположни позиции за бита, хигиената и изхранването на децата по време на социалистическия режим в България, информира Plovdiv24.bg.

Неприятните спомени за лагерния живот от 1979 година

Адвокат Стефан Левашки се върна назад в спомените си за лятото на далечната 1979 г., когато като 14-годишно момче е бил изпратен на пионерски лагер в местността Селце, разположена високо в планината над велинградското село Дорково. По думите му мястото е било напълно откъснато от околния свят, на десетина километра от най-близкото населено място. Юристът отбелязва, че явно не е бил сред "даровитите деца“, за да участва в международната Асамблея "Знаме на мира“, поради което като обикновено социалистическо чадо е настанен в дървени бараки, разпръснати из местност с голяма денивелация.

Условията в планинския лагер според Левашки са били изключително лоши – в едно общо помещение са спели по двайсетина души, липсвали са вътрешни тоалетни, а течащата вода и банята са били истински мираж. Той допълва, че багажът на децата е стоял в сакове на мръсния и нечистен под под леглата. Според разказа му храната е била толкова оскъдна, че децата са ходили перманентно полугладни, което го принудило веднъж да се натъпче с горски ягоди на празен стомах. Това му предизвикало силни колики заради мравчената киселина в плодовете, а лагерният лекар го излекувал с конска доза давилови капки, които по думите му днес отдавна са забранени за употреба. Юристът призова хората, които по думите му са развили преждевременна амнезия, да не му натрапват своите прекрасни соцпреживявания.

Позицията на колегата от другия полюс

На коренно различно мнение по темата се оказа неговият колега адвокат Тодор Кръстев, който реши да се включи с коментар под публикацията и да сподели своята гледна точка. Кръстев заяви, че е посещавал същия лагер "Селце“ над село Дорково два пъти и неговите лични спомени са напълно противоположни. Той е категоричен, че храната в лагера е била повече от добра, а броят на децата в бунгалата е бил определено по-малък от двадесет души. Адвокат Кръстев признава за наличието на денивелация по склона, но припомня, че все пак става въпрос за планински район.

Относно поддържането на чистотата, Кръстев не се съгласи с твърденията на Левашки, като уточни, че всеки ден помещенията са били почиствани от хигиенистка. В спомените му е останала и столовата, където е имало телевизор и децата са гледали финала на Световното първенство по футбол в Испания през 1982 година. Той потвърди, че баните и тоалетните наистина са били общи, но подчерта, че по онова време това е било масова практика и по почивните станции по Черноморието. В заключение Тодор Кръстев изрази мнение, че колегата му Стефан Левашки вероятно е позабравил детайлите от онези години.