Писател от Пловдив: Като чуя деца на партизани да ми се кълнат в евроценности, ми иде да псувам
Мнения на писателя от Пловдив Недялко Славов относно нашумелите напоследък "европейски ценности", с които наши политици доста се заигравата
Като чуя родни селски хитреци и деца на партизани да ми се кълнат в европейските ценности и ми се иска да заема целия сръбски диапазон на псувните. В какви ценности ми се кълнете, убоги, какви локуми ми дъвчите - за политкоректните измишлютини ли ми говорите! Да ви кажа ли някои неща за европейските ценности? За малката протестанска църква, долепена до къщата на Ома в Еберщадт.
За литургиите в празничните дни, когато всички с новите си дрехи идеха на службите за месите на Бах. За моя Онкъл, тоест чичо, който в продължение на 50 години слизаше от трамвая пред къщи точно в 17.32 минути, връщайки се от заводите на Фолксваген в Дармщадт.
За съседа, судетския немец Ото, който работеше на три места за да може синът му Райнер да завърши консерваторията, и който слушах в събота следобед да свири на пианото си Бетовен. За фрау Паденшнайдер, която работеше в малката си аптека до 80 годишна възраст.
За всички ония скромни и работливи хора, които в летните суши излизаха и поливаха дърветата пред дома си. За всички деца, които в трамвая ставаха и правеха място на по-възрастните. За съседа хер Мюлер, четвърто поколение лекар. За съседа хер Бекер, шесто поколение хлебар.
За какви евроценности ми говорите, бре, демагози кирякстефчовски?