ПУ присъжда почетно звание на професор по византология

На официална церемония днес Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" ще присъди почетното звание "Доктор хонорис кауза" на изтъкнатия експерт по българска византология проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова. Това съобщи доц. д-р Илка Петкова от Катедра "История и археология" към висшето училище.

Предложението за почетното отличие е направено заради приноса на проф. Тъпкова в областта на византологията и нейното преподаване в Пловдивския университет, обясни доц. Петкова. Решението за присъждане на "Доктор хонорис кауза" е взето на Академичен съвет на ПУ "Паисий Хилендарски" на 20 май 2013 г.

Проф. д-р Василка Кирилова Тъпкова-Заимова е една от водещите фигури в българската византология. Нейното уникално научно творчество включва около 500 заглавия с широк тематичен и хронологичен обхват - от ІІ до ХV век. Задълбочените й приносни изследвания се радват на заслужено признание не само у нас, но и в чужбина. Израз на това признание е издаването на колекция от подбрани нейни статии на чужди езици в Лондон през 1979 г. от специализираното издателство за византоложко-славистична литература "Variorum reprint". Това е изключителна чест не само за самата нея, но и за българската византология.

Тези безспорни успехи са обусловени от солидната й езикова и научна подготовка. Родена на 7 август 1924 година в София, тя е насърчена от своето бащино семейство - родолюбиви учители, преместили се от Солун през 1913 г, да завърши френски колеж, а в последствие и класическа филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски", като така следва примера на баща си.

Веднага след дипломирането й е привлечена в института по Българска история като сътрудник по превеждането и издаването на гръцки и латински извори за българската история. Така тя навлиза в средновековната тематика - българска, византийска, балканска, за да й посвети дълги години на любов и професионални усилия, които заслужено я довеждат до званието професор по византология през 1973 г.

Решаващо значение в нейната научна кариера има 1964 година, когато проф. Тъпкова свърза съдбата си с новооснования Инситут по Балканистика. Тук тя в последствие създава една превъзходна секция "Балканските народи и Византия", продължавайки и довършвайки по блестящ начин, направеното от проф. Веселин Бешевлиев. Неоценима е й нейната роля за редактирането и издаването на списание "Etudes balcaniques" и поредицата "Studia balcanica", които представят института пред международната научна общност.

Междувременно проф. д-р Василка Кирилова Тъпкова-Заимова се изявява и като преподавател в редица висши учебни заведения - СУ "Св. Климент Охридски", Национална художествена академия, НБУ, ЮЗУ "Неофит Рилски", ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Дълги години тя неуморно и всеотдайно чете лекции в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и неговите филиали в градовете Кърджали и Смолян.

Тя е желан лектор и в редица престижни университети и научни центрове в Европа и Америка и по-конкретно в Кембридж, Париж (Сорбоната), Берлин, Хамбург, Атина, Солун, Вашингтон.

Навсякъде, където преподава проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова, остава ярък спомен за висока научна ерудиция, човечност и етичност сред колеги и студенти, а също така и сред многобройните дипломанти и докторанти.

Професионалният авторитет и личностни качества на проф. Василка Тъпкова-Заимова предопределят и нейните високоотговорни организационни ангажименти от национален и международен характер. Дълги години тя е секретар на Националния комитет на византинистите в България, негов подпредседател, а от 2004 г. - почетен председател на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.

Също така, тя е почетен председател и на Съюза на учените в България. От 1979 г. проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова е секретар, а впоследствие и заместник-президент на Международната асоциация за проучване на Югоизточна Европа и до днес. Тя е почетен доктор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", на Университета в Букурещ, както и на два от институтите на Румънската академия на науките - Румънския институт за история и Румънския институт за Югоизточна Европа.