Откриха изложбата "Писма от ада"

На 17 май в експозиция "Българско Възраждане" на ул. "Цанко Лавренов" № 1 беше открита изложбата "Писма от ада", посветена на 170 години от рождението на Дженюариъс Алойшиъс Макгахан. Табла представят фрагменти от репортажите му за Априлското въстание и Руско-турската война от 1877-1878 г., публикувани в лондонския вестник "Дейли нюз". 

Там, забравил безпристрастието, той открито защитава България, впечатлен от чудната българска природа, от красотата и чистотата на българите, от жаждата за знания у подрастващите, и същевременно вцепенен и разтърсен от жестоките картини на поругание и насилие, от глада, мъката и униженията, на които е подложено оцелялото българско население. Репортажите на Макгахан се оказват камъчето, което преобръща колата, натоварена с политическите кроежи на Великите сили от този период. 

Таблата, които посетителите ще видят, са изработени в оригиналния формат, в който е излизал вестник "Дейли нюз". Освен това гостите на Димитър-Георгиадиевата къща ще видят и два филма, посветени на забележителния американски журналист, хуманитарист и пътешественик. Изложбата "Писма от ада" ще остане подредена още дълго, а нищо чудно да стане и постоянна част от експозиция "Българско Възраждане".

Изложбата е първата от поредица инициативи, които посвещаваме на чуждестранни личности, допринесли за запознаването на света с културата, историята, постиженията и проблемите на нашия народ и държава през вековете. Тях наричаме "Приятелите на България".

От средата на ХІХ век в защита на българите, дръзнали да заявят своята воля за свободно съществуване, се разгръща широко международно движение. Писатели, учени, дипломати, журналисти и други не скриват симпатиите си към България. Техните репортажи, доклади, писма предизвикват европейските правителства да променят отношението си към българския въпрос.

Личности от различни държави и етноси, живели в различни исторически епохи, с различни политически разбирания, дошли в България по различни поводи и с различни цели пречупват през собствената си призма всичко, на което стават свидетели и го предават по един неповторим начин. 

Някои от тях са изразители на официалната политика на своите правителства, а други чрез силата на перото не остават безразлични към съдбата на българите и публикациите им провокират симпатия, съчувствие и възхита у просветена Европа, която започва да ни припознава като частица от голямото европейското семейство.