Тези, които познават и следят през годините творчеството на художника, знаят, че картините му са поклон пред същността на българина, носят носталгичен уют и нежност към вече отминали времена.
Ангел Василев е един от истинските представители на българския дух, на онези ценности, които са заложени още от дедите ни и са ни пренесли до днешните времена. За съжаление те вече се срещат все по-рядко, а стават все по-необходими за всеки един от нас.
В тези картини човек се радва не само на един изключителен почерк, чисто Ачовски, но и на една магия, в която може би се крие тайната за нашия живец. Не чувствате ли как в леката носталгия се проявява едно чувство, че в палитрата от изключително добре композирани фигури и цветове човек трябва да намери и своето място или поне да потърси някакъв път, за да впише себе си.
Много е странно, когато човек се мъчи да нарисува духът на нацията и да му измисли цвят. Това е причината, поради която Ачо е непреходен, защото той винаги ще търси и подрежда онези променящи се с времето цветове, които в различните периоди или обществени строеве, винаги си остават български и винаги подчертават нашето настроение.
Непреходността на неговото изкуство освен това може би е и в това, че всеки от нас търси и намира мястото си в новия обществен ред само тогава, когато наистина има свой дух, свое кредо и дълбоко изразена национална идентичност.