Почина известен български скулптор, автор между другото и на паметника на Съединението в Пловдив.
Величко Минеков е роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ "Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.
От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет.
Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.
Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков. Величко Минеков е български художник, скулптор сред най-известните български скулптори от 60-те и 70-те години на миналия век. Създава силни женски тела – обли, масивни, с опростени форми и отчетливо чувство за обем.
Носител на множество награди, звания, ордени и медали: 1956 – лауреат на VI Международен младежки фестивал в Москва, 1979 – почетен гражданин на Пазарджик и носител на почетния знак на София, 2005 – става първият художник, удостоен със званието "Доктор хонорис кауза на НХА". Носител е на орден "Стара планина" I ст. за цялостен принос към изкуството. 2015 – първият носител на Национална награда "Константин Величков“ за цялостен принос за развитието на град Пазарджик. Реализира множество монументални паметници в страната и в чужбина.
Негови творби се намират в художествени галерии в страната и чужбина, както и в колекциите на Световната организация по изхранването – Женева, Кенеди Център – Вашингтон, кметството на Антверпен, колекциите на Юго Вутен – Белгия, и Петер Лудвиг – Кьолн, и други.