Избори след Освобождението: Само мъже над 21 години, които гласуват с бял и черен боб

Днес всеки има право да гласува и е призован, вече говорим за електронни, виртуални бюлетини, но как е започнало всичко след Освобождението? Кога и как се е гласувало в България?

В първите няколко парламентарни избора след Освобождението все още нямало хартиени бюлетини, разказва директорът на Държавния архив Михаил Груев пред БНТ.

"Общо взето са предпочитали бобовите растения, бял и черен боб, царевица и боб и т.н. тоест контрастни семена, които дават възможност за относително бързо и лесно броене", разказа доц. Михаил Груев.

Прилагало се при двупартийната система - консерватори и либерали- и било доста практично при ниския процент на грамотни българи - 3,3 на сто. Следват избори, в които се дублират цветни бюлетини и бобови растения докато се наложи само бюлетината. Но трябва да се знае, че цветната бюлетина също е създадена, за да помага на неграмотните да се ориентират по-добре за кого да гласуват.

Лилавата бюлетина на Демократическата партия, оранжевата бюлетина на земеделците, виненочервената на работническата партия или това са комунистите, розовата за социалдемократите. Цветовете са известни и това са традиционните партийни цветове на тези партии.

Когато основните цветове не стигали, партията получавала бяла бюлетина. Като символ на приемственост цветни бюлетини бяха използвани и на първите демократични избори у нас. Колкото до избирателните права - в началото такива имали само мъжете над 21 години. Изключени били жените и лицата без установено местожителство като например каракачани. Трудно било и за селяните, които по онези времена трябвало да пътуват километри, за да гласуват в Околийския център.

"Когато рискуваш и да те набият по пътя шайкаджии, т.е. привърженици обикновено на управляващата партия, това е било свързано и с поемането на личен риск", разказа още доц. Михаил Груев.

Омъжените жени над 21 години получават правото да гласуват през 1938, а жените започват да бъдат избирани едва през 1945-а. Друг интересен момент е какво пише в старите избирателни списъци - разглеждаме списък от 1903-та, в който освен имената на хората фигурира задължително и занятието им.

"Хамалин, тенекеджия, столар, което дава много добра демографска информация и за социалния профил на тези хора, на това с какво са се занимавали - касапин, студент, фурнаджия, пенсионер - това е много рядко, защото пенсии са получавали само единици", допълни доц. Михаил Груев.

Трябва да отбележим, че освен пенсионерите безработните тогава също са много малко.