На 17 юли 1989 г. 19-годишният Рашев, който тогава е войник в Строителни войски, убива по особено жесток начин старица в с. Горно Павликени. Плевенският военен съд го осъжда на смърт, но върху това наказание беше наложен мораториум. Така Радев се оказва един от 20-те престъпници със спряна екзекуция.
През целия си съзнателен живот Радев е по различни затвори, а във варненския постъпва през 2007 г. Според лишения от свобода до края на 2013 г. не са му били осигурявани задължителните обувки, дрехи и принадлежности за лична хигиена. Освен това му е забранено да работи.
Заради това през септември 2013 г. Радев започва гладна стачка с искане да му се позволи да работи, тъй като родителите му са починали и няма близки, които да му дадат пари да си купи необходимото. През цялото време той износвал дрехите на други затворници.
Това кара магистратите да отсъдят, че у ищеца се загнездили "унижение, стрес, безсилие и страх в резултат на поставянето му в унизително положение, което той не е в състояние да промени".
Юристите на Министерството на правосъдието изтъкват довод, че липсата на достатъчно средства за издръжката на затвора е причината за ситуацията с Радев. Съдът обаче е категоричен, че това не е оправдание да се лишават затворниците от елементарни нужди.
Радев непрестанно търси правата си през последните 23 години. Той е водил десетки дела срещу държавата. Досега затворникът е загубил искове за това, че е бил настанен в една килия с пушач, че му е иззето радиото и че няма достатъчно място за спорт в двора на зандана.