Читателка на
Plovdiv24.bg ни изпрати обезпокоително писмо за Комплекса за социално-здравни услуги "Св. Петка", който се помещава в сградата на закрития Дом за медико-социални грижи за деца – Пловдив. Даваме й думата веднага:
"Персоналът на социален комплекс за деца с увреждания пропищя от тормоз, беззаконие и своеволия от страна на новоназначената директорка Петя Вълчева. Комплексът е изграден след деинституционализацията на Дома за медико-социални грижи за деца в града и много от служителите на дома са назначени в комплекса след провеждане на конкурс от община Пловдив. Назначават се също и нови специалисти, които да работят с децата в различни професионални области.
Оказва се обаче, че професионализмът и работата с децата са на последно място сред изискванията на новоназначената директорка на комплекса. За нея е важно хората на първо място да са политически изгодни, да не говорят и да не изказват мнения, различни от нейното, да се съгласяват и изпълняват всичко, което им се възложи, независимо че то не влиза в преките им задължения. Пример за това е олющената ограда на комплекса, в ремонтирането на която е впрегнат почти целият персонал на дома, който би следвало в същото това време да полага необходимите грижи за децата в комплекса. Това могат да потвърдят и възмутените жители на къщите, в съседство с комплекса, които се оплакаха от безспирния стържещ шум, нестихващ през целия ден. Но всички, които се включват с охота и изпълняват безропотно и с възхита всичко, което им се нареди, са поощрени и на почит, а тези, които не са така възхитени, започват да изпадат в немилост.
В същото време започва "чистка“ на всички, които се считат за "верни кучета“ на старата директорка. Ползата от нея се оказва двойна, тъй като, от една страна, директорката се обгражда с нейни хора и от друга, назначава такива, които да са политически изгодни за инж.
Анести Тимчев – зам.-кмета, който я подкрепя и лансира. Под прицел се оказва и единственият счетоводител в комплекса, за който е взето решение да премине от 8 на 4 часов работен ден, независимо че към момента едва смогва с изпълнението на работата, остава след работно време и постоянно му се възлагат допълнителни задачи. За другата половина от бройката е подготвен "наш“ човек, който постепенно да превземе отвътре и финансите на комплекса.
Настоящата счетоводителка на комплекса е възмутена и публикува гневен пост във фейсбук, споделен единствено с нейните приятели. На поста спонтанно реагират две от дългогодишните служителки в дома. Директорката моментално разбира за това и още на следващия работен ден, когато служителките са на смяна, те са поканени, но без право на отказ, да подадат молбите си за прекратяване на трудовото им правоотношение. Но тук става въпрос за дългогодишен и качествен персонал, обичан от децата и с който те са изградили трайна връзка. Тези, които са били до тях и са ги подкрепяли, "откакто се помнят“, тези благодарение на които са понесли леко прехода на деинституционализацията. Това са техните единствени приятели.
Персонал, особено медицински, в комплекса се намира изключително трудно, а към момента той е на предела, за да се "върже“ график. Т.е. освен всичко друго това е предпоставка и за неефективно наблюдение и обгрижване на децата с увреждания и създаване на риск за тях. Едно от децата в дома, което притежава нужната интелигентност, за да схване създадената ситуация намира изход от нея, като започва да съветва служителите, които чувства по-близки с думите: "Мълчи си, за да бъдеш добре!“. Явно детето е разбрало, а може би е чуло, че се дават подобни съвети между служителите на комплекса.
Но това ли трябва да направим наистина? Ще замълчим ли след поредната гавра, при която потърпевши се оказват и тези невинни, ощетени достатъчно от съдбата деца? Ще оставим ли да бъдат отнети единствените им приятели, които те със сигурност щяха да защитят, ако обаче им беше дадена думата? Ще си затвори ли очите обществото за пореден път? Ще се превърне ли Общината в слуга на нечий "дребни интереси“? Ще замълчим ли? Дали да замълчим? Решете ВИЕ!"...