© Plovdiv24.bg

- Какъв е този нов финансов инструмент, който нарекохте програма за финансиране с външен дълг, г-жо Стоянова? Нали така отговорихте на опасенията на опозицията, че 16 млрд. лв. нов заем за 3 г. могат да ни вкарат в дългова спирала.

- Няма нищо опасно и притеснително в това. Държавата дава ясен сигнал какви дългове ще заема в следващите 3 г., при какви условия и за какво ще бъдат употребени парите. Аз не споделям политиканстването по такива чувствителни теми. По тях трябва да се говори експертно, но очевидно колегите, особено от БСП, не пропускат шанса да се упражнят в политическо говорене.

- Извинете ме, но сумата е внушителна и засяга всички ни, така че да опитаме да изясним, че не финансираме със заеми очаквания за дефицити например.

- Програмата за финансиране на дефицити не се прави на основата на очаквания, а на основата на експертни прогнози, по които пък се правят годишните бюджети. Такъв инструмент се използва в много европейски държави, ние ще го използваме за първи път, вероятно за това има доста непрофесионално говорене по темата.

- Какво всъщност представлява тази толкова оспорвана ратификация?

- По конституция всеки договор или споразумение, с което се поема определено задължение, или пък то може да бъде арбитрирано в чуждестранен съд, трябва да мине през ратификация от парламента. В случая, предложеният пакет включва три документа - договор за дилърство с четири големи банки, които ще са организатори на емисиите, договор за агентство - отново с банки, които ще осъществяват самите операции по плащането и връщането на парите.

Третият документ е акт за поемане на задължения. Забележете обаче - не договор, а акт, с който ние казваме на бъдещите си кредитори, на банките дилъри и агенции, че за 3 г. имаме намерение да изтеглим максимално 8 млрд. евро от световните пазари и че те не могат да бъдат с по-висока лихва от 10% и ще се изплащат в следващите 30 години.

- Тази лихва не е ли притеснителна, на последната международна емисия постигнахме малко над 3%?

- Нека се разберем - никой не казва, че размерът на дълга ще е толкова, за колкото се иска ратификацията. Още повече че всяка година в бюджета се определя лимит за новия дълг, който може да бъде поет. Никой не казва, че лихвите ще са 10%, това е бенчмарк, който излъчва определен сигнал към инвеститори и кредитори. Той е фиксиран на такова ниво, че хем да дава достатъчна гъвкавост при офертите и при договарянето на емисии, хем да не бъде оценен като влияние над финансовите пазари. Програмата дава възможност да не се усвоява цялата сума, а на части, според размера на стария дълг, който ще се покрива.

- А защо е това бързане, документите по тези договори, които изброихте, са около 170 стр. и се иска парламентът да вземе решение за милиарди евро за няколко дни?

- Нямаше нищо нередно в гласуването на новия заем. Бюджетната комисия всеки четвъртък има заседание. Миналата седмица се бяха събрали много точки от дневния ред и решихме да ги разделим за сряда и четвъртък. Това е причината. Не е имало никакви идеи ратификацията да е извънредна, беше чиста процедура.

- Една от банките - HSBS, е атакувана в момента, има присъди и глоби. Кабинетът зад гърба на парламента ли се договори с нея?

- Отношенията с тази банка са от предишни кабинети и по различни поводи. Атаки може да има срещу всяка банка. Никой не се е договарял зад гърба на никого.

- Да допуснем, че програмата се изпълни. Към 2017 г. дефицитът леко намалява, а дългът в абсолютен размер пада леко, но като процент от БВП се вдига. Чух сметки, че през 2017 г. ще връщаме 48 млрд. лв. срещу тези 16 млрд. лв., които вземаме сега. Така ли е?

- Не знам кой е изчислявал, че ще връщаме 48 млрд. Вероятно излиза от това, че лихвата е 10%. Но такава лихва никога не можем да постигнем. Това се залага почти винаги, защото, ако заложим реалната лихва, която очакваме, би било манипулация на пазарите и би им дало възможност да се ориентират по нея. През 2014 г. лихвата на европейската облигация бе 3,05%.

- Докога ще плащаме стари дългове и ще покриваме дефицити с нови? Това не е ли дългова спирала?

- От тези вдигнали толкова шум 8 млрд. евро за 2015, 2016 и 2017 г. 6 млрд. евро ще са за погасяване на стар дълг. Държавата няма пари, защото може да ги плаща само ако бюджетът ѝ е на излишък. Държавата ни в момента е на минус. Докато това е факт, така ще се процедира. За съжаление, държавата е докарана дотам. Когато има бюджетен излишък, ще може да се покриват лихви и главници по вътрешния и външен дълг. Това обаче не се е случвало у нас от времето на тройната коалиция. А говоренето за дългови спирали е политическа шумотевица.

- Какво ще бъде окончателното решение за пенсионната реформа? Хората се объркаха от преговори, оттегляне...

- Правителството ще реши какво да запише след консултации с партньорите и след експертни разчети. Само да припомня, че пенсионната реформа не е само дали и колко пъти ще се даде право на хората да преместват партидите си от НОИ към УПИ. Пенсионната реформа е и размер на пенсиите, доплащания, коефициенти за преизчисляване, възраст, стаж, ранно пенсиониране и още много важни неща. Хайде да не обвързвам никого с прогнози още отсега.

- Финансовото министерство създаде усещане, че най-важното са пенсионните фондове и движението на хората.

- Имаше изслушване на КФН в парламента за пенсионните фондове. Очертаха се 7-8 сериозни проблема - отрицателната реална доходност от 1,7% от 2004 г. досега, възможност да се инвестира в свързани лица, ниски санкции при нарушения. С доходността е свързана и възможността за пазарни манипулации, чрез които някои пенсионни дружества я вдигат фиктивно, за да привличат клиенти. Най-важното е каква доходност носят парите на хората в тези фондове и там ще са усилията ни.

- Защо не изслушахте подуправителя на БНБ г-н Димитър Костов? Първо насрочихте заседание, след това реформаторите казаха, че не го искат, и вие...

- Постът е достатъчно важен, за да се търси широк политически консенсус. Когато очевидно го няма, не е добре ГЕРБ да поеме цялата политическа отговорност. А и Димитър Костов е номинация на управителя на БНБ Иван Искров, който отдавна трябваше да си подаде оставката.

- Става параграф 22 обаче - само Искров може да номинира нов шеф на банков надзор, той остава на поста поне до есента и така банките нямат специален човек, който да носи отговорност за тях. Кога се очертава разплитането му?

- Август-септември. Ще се опитаме да използваме бонуса, който ни отпуска законът за БНБ, за да се направи нов избор на управител и на подуправител до три месеца преди изтичането на мандата.

- Вече има ли номинации? Споменават и вашето име в надпреварата за управител?

- Това с моето име са спекулации. Още няма номинации. Когато има, ще ги обявим.

- Ще се наложат ли промени в банкови закони, за да се затворят повече врати пред "КТБ-2". Какви ще са те?

- Няма да се правят никакви конюнктурни, нито прибързани промени в банкови закони. ЕК не гледа с добро око на такива поправки. Кабинетът подготвя проект на закон за преструктуриране на банки. Той ще позволи по-голяма гъвкавост на решенията за проблемни банки. Ще позволи съхраняване на активите им, разработване на оздравителни планове. Не съм запозната обаче с детайлите.

- Други законови промени обмисляте ли?

- Има много сигнали при нас, че независимо от променените правила в т.нар. поправка "Гечев и Кадиев" отново има проблеми с компаниите за бързи кредити. Има сигнали, че практиката да се смъкват десет кожи от гърба на хората, както и други лоши практики в тях, продължава. Така че този въпрос отново ще бъде анализиран и ще се готвят промени, които да затворят още врати за измами и злоупотреби с доверието на хората.

Източник: в. "24 часа"