Пловдивчанинът е ходил на плаж сигурно от 8000 години. Когато е нямало басейни, се е излягал на брега на Марица или е прескачал до река Дерменка или Чая – за да си отдъхне от горещините. Да си вземе солук – както се е казвало в по-късни времена.
Край водата са опъвани трапези, разбира се. И след всяка такава екскурзия българското семейство е ставало все по-здраво.
Марица до не толкова отдавна беше чиста река, нормално беше човек да прескочи до водата в жегите и да се топне. Учениците, които учеха в сградата на бившата Мъжка гимназия, се къпеха даже в голямото междучасие. След това опъваха мокрите си гащи по прозорците.
Пишещият тези редове като ученик от Руската за последен път се изкъпа в Марица през юни 65-а, в голямото междучасие. Плувайки обаче в топлата вода, съзря на педя през себе си да се носи едно ла*но. Това беше краят. Останаха обаче басейните.
Първите басейни в Пловдив се появяват в началото на 30-те години. В един справочник от 1930 година са упоменати "речни бани, край Марица", но липсват повече подробности.
Всяка махала си има свои крайречни запазени територии – кършалклии ходят на едно място, марашлии – на друго, от Аджисана – на трето. Всеки си знае мястото.
Някои – предимно от Новата махала, се плацикат в гьоловете около извора на мястото, където е изградена пивоварната фабрика "Каменица" – бог да я прости.
На остатъците от Марково тепе има вдлъбнатина, която се пълни с дъждовна вода и привлича момчетата от махалата. Излежават се на скалите, цопват се от време навреме в топлата вода, а вечер броят американските самолети, които по време на войната летят към Плоещ, за да бомбардират петролните кладенци.
Един от първите изкуствени басейни безспорно е Делевият плаж – в района на ВИХВП. Той е с топла вода, която идва от фабрика "Охра". Жените, които се осмеляват да посещават басейна, са облечени отгоре до долу.
Конкурент на Делевия е Събевият плаж. Той е по на изток, ограден е с дъсчена ограда и има три басейна. Има и куличка за скокове – "зъбчата".
Построяването на този плаж е идея на една италианка, която живее в Пловдив. Дядо Владо Тодоров още си я спомня как с работни дрехи и ботуши ръководи строежа на басейните.
Според бате Емо от "Кършияка" първият плаж е Еврейският – "на изток от Герджика". Там се подвизава Бургаза, който учи младите как да скачат във водата и да далдисват.
С идването на народната власт частните плажове изчезват един след друг, но през 50-те години изниква Лятната къпалня "Девети септември".
През лятото тя става център на живота в града, край басейните могат да се видят всички известни пловдивчани. Мимо Хаджипетров си спомня за Личо Стоунса, Бусара, Ванчо Зъбара...
Мимо Райчев разказва как един ден навили негъра - пазач на фабрика "Левски" - единственият чернокож в града – наследство от Първата световна война, до посети плажа. В онези времена се носеха легенди колко надарени били всички негри и че някой бил видял гола снимка на известния през 50-те прогресивен певец Пол Робсън, чийто член бил едва ли не по-голям от Мильовия.
Та като се появил негърът с черни гащи до колената, се събрали всички посетители на плажа – втренчени в чатала му. Човекът толкова се уплашил, че се покатерил на едно дърво.
По няколко пъти през сезона тук се организират Нептунови празници и избор на първите Мис плаж. Събира се целият град.
Вечерта преди празника актьорите и изпълнителите правеха репетиция, докато чакаха да се поизпразни плажът, се черпеха и се случваше да се качат на подиума с неуверена стъпка и да четат текстовете, фъфлейки...
До плажа се ходеше с петицата, разбира се, после се минаваше по дървен мост, който бе издигнат над заблатен ръкав на Марица. Край водата имаше тръстики, от които се правеха факли. С малко бензин, ако не се лъжа.
Билетчето беше...може би сто пъти по-евтино от билетите, които плащаме за някои днешни плажове. Имаше обща съблекалня, душове, бюфет с кебапчета. И четири басейна – включително детски.
Нямаше шезлонги и чадъри. Имаше известен брой дървени скари и сенки под дърветата. Даваха се бански под наем – ако не си носиш.
Водата се сменяше по график. Когато беше чиста, беше студена. А когато станеше приятно топла, вече беше жабясала.
Естествено, къпещите се редовно пикаеха вътре. Едно лято се разнесе слух, че във водата пуснали химикал, който прави пикнята червена и така могат да те разкрият. Оказа се май "фалшива новина", но известно време се стискахме.
По някое време се заговори, че водата е заразна и започнаха да слагат толкова хлор, че не можеше да се диша.
Тогава на плажовете ходеха и българи, и цигани. Едни казват, че е царяло етническо разбирателство, други, че се е гледало с лошо око на нашите мургави събратя, защото те се къпели с черните си шорти, с които си ходили, и нямали специални бански. След което спрели да пускат посетители, които не си носят бански.
Днес в някои пловдивски плажове всеки с по-мургав цвят на кожата няма шанс да стигне до басейните. Спира
т го с обяснението, че имало "частно парти" или се допускали само членове на някакъв клуб.
На тези порядки, характерни за щата Алабама от времето на Ку-Клукс-клан, не обръща внимание никой. Всички сме заети през 2019-та да покажем на света, че живеем "заедно" с малцинствата. И хвърляме милиони са изгъзици, наречени изкуство. А с част от тези пари може да се направи басейн в "Столипиново", баня и т.н.
Та тогава не само циганите, но и много българи нямаха специални бански, а се къпеха по черни шорти с бял кант. Социалистическата лека промишленост не се интересуваше много от потребностите на плажуващите. Налагаше се майките ни от парче син док, примерно, да ни шият бански. А ако ни сложеха и по един бял ширит за разкош – беше си истински кеф.
Някъде към 1960-а година на витрината на "Багра" или до "Багра" изложиха първите австрийски "силонови" бански – с многоцветно ластично коланче, като дъга. Струваха невероятните 5-6 лева днешни пари. След много рев успях да си издействам вносни бански. Точно тогава имах и рожден ден. Бях на десетина години, банските ми бяха големи и трябваше да ги придържам поне следващите три години с ръка, но си струваше... Имаха избродирана рибка отпред, до нея пишеше "Голдфиш“.
Дамските бански? Честно казано, не си ги спомням. Тогава гледахме на мадамите с такива рентгенови погледи, че не обръщахме внимание на банските. Впрочем дамските бански са символ на развитието на цивилизацията. Първо жените – ако съдим по стари снимки, са се къпели с цели костюми и шалвари до глезените, за да се стигне през 50 те години до банските от две парчета – с гол пъп. След това едното парче отпадна, но не масово. По това време вече не ходех на плаж в Пловдив и не мога да кажа нищо конкретно и точно по въпроса.
Социализмът не се впрегна да шие бански, но затова пък създаде работнически плажове – някои с безплатен достъп: към Стъкларската фабрика, "Ченгелов", "Марица", в Кючука – днешния "Нептун". Басейни се появиха и източно от "Девети септември", до стадион "Христо Ботев". Някои останаха, други изчезнаха – заедно с фабриките.
Днес басейни бол. Атракции – всякакви. Някои плажове станаха "аквапаркове“. Ама не е същото. Не можеш да отидеш с бохча ядене и пиене. Пък и билетът струва повече, отколкото струваше едно време 14 дни с карта на море...
Настоящият материал и филмът на ПОТВ са част от проекта на Сдружение "Медии с човешко лице“ "Тв фестивал Непознатият Пловдив – пети сезон“, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.