Когато една трета от Пловдив бе разрушен
"Много и разновидни злочестини са сплотявали нашия многострадален народ: суша, безплодни години, глад, наводнения, градушки, пожари, земетресения, епидемии, войни, погроми, междуособици и пр., но няма по-страшна и по -ужасна злочестина от тази, която на 14 и 18 април 1928 година изпита населението на хубавата и плодородна Южна България вследствие катастрофалното земетресение.
Целта не е да дам художествено описание на преживелиците народни, което, признавам, не е по силите ми, а само да посоча някои имена и факти за бляскаво проявена обществена и международна солидарност, за съвестно изпълнен дълг, за самопожертвователност и героизъм, които заслужават похвала и насърчение и трябва да се знаят и сочат за пример на днешната младеж и на идещите след нас поколения." Това разказва Недко Каблешков за своята книга "Страшната народна злочестина“, която е за едно от най-страшните природни бедствия, случили се в България.
То става през 1928 г. Тогава между 14 и 18 април се случват няколко подред труса в България. Това от 18 април, с магнитуд от 7,0 по Рихтер, е най-тежкото от всички. Нарича се още Пловдиското земетресение.
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. След него са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай).
На въпросният 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица. Тогава една трета от Пловдив е бил разрушен.
След трусoвете много хора живеят и спят на открито - в палатки от черги.
Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени; 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 – църкви.
В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота.
Военният клуб в Пловдив е разрушен, след това е ремонтиран, но сградата не достига първоначалната си помпозност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно събрание на Източна Румелия, е пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. е разрушена. Храмът "Света Неделя“ е силно пострадал и е основно ремонтиран през 1930 г.
Едва завършена през 1927 г. новата триетажна сграда на Международната католическа болница в Пловдив е също пострадала. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени. Земетресението нанася огромни щети на музея към френския колеж в Пловдив. Много от експонатите са повредени. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения.
Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, но не падат. Останали са и къщите по проект на Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетон. Железопътният мост в Пловдив е изместен встрани с 28 см.
Държавата реагира бързо и адекватно на ситуацията, като дори лично цар Борис III посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. Народното събрание създава Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област, чиято цел е и научното обследване на земетресенията. Тя финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население.
Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. За това помагат и около 880 млн. лева, които България получава от Обществото на народите.
Чешкият журналист Владимир Сис инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева от повече от 30 страни.
Според специалистите 97 % от територията на страната е застрашена от сеизмични въздействия. Най-опасните сеизмични зони в България са Крупнишката, Софийската, Маришката, Шабленската и Горнооряховската.