Районната устройствена схема (РУС), възложена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, се изготвя съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, Закона за регионалното развитие и в съответствие с Областната стратегия за развитие 2005-2015 г. и общинските планове 2005-2013 г. Нейното създаване ще допринесе за подобряване на инвестиционната среда и по-ефективно усвояване на средства от европейските фондове през следващия програмен период на Европейския съюз.
Проектант на РУС -Пловдив, е "Ситиплан" ООД с управител инж. Димитър Попов. Творчески ръководител на екипа, в който участват водещи специалисти от София и Пловдив, е проф. д-р арх. Веселина Троева. Рус се разработва на три етапа.
Разработеният от проектантския екип етап ІІ доразвива представените в първия етап приоритети и представя теоретичните основи на концепцията за социално-икономическо и пространствено развитие, изведени от основните принципи за регионално планиране на ЕС.В устройствената концепция последователно са разгледани теоретичните модели за преминаването от моноцентричен към полицентричен модел за пространствено развитие, които са в основата на обсъжданите концептуални варианти за селищната мрежа, макрозонирането и центровата система.
На основата на сценариите за демографско развитие са представени основните предложения за развитие на отделните функционални системи и подсистеми, които ще гарантират бъдещото устойчиво развитие в дългосрочен план и постигане на по-високо качество на живот. С оглед опазването на най-ценните природни и културни богатства са предложени режими за зоните със специфичен характер и потенциал - защитни, защитени, богати на културно наследство, с характерен ландшафт и начин на обитаване, труд и отдих. Допълнително са посочени териториите, нуждаещи се от рекултивация и възстановяване на околната среда и мерки за опазване компонентите на средата с цел постигане на екологично равновесие, намаляване на вредните въздействия, съхраняване на биоразнообразието и ефективно използване на земята.
Съгласно действащото законодателство концепцията за устройство на територията в обхвата на РУС на петте общини преминава през поредица от консултации, експертни и публични обсъждания. Направените препоръки от този процес заедно с препоръките от изготвяните в момента екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони ще бъдат отразени в окончателния вариант на концепцията.
Териториална структура на агломерационния ареал
Общата площ на територията на петте общини в РУС е 130 956.8 ха по данни на НСИ от 2000 г., а по обработката на КВС-2009 г. -130 849.5 ха. Разликата се дължи на неотразени имоти в предоставените кадастралните карти, поясниха от "Ситиплан". Територията на община Пловдив е най-малка, а гъстотата на обитаване в нея е по-голяма от съседните общини - спрямо Родопи 55 пъти; Марица - 37 пъти; Куклен - 77 пъти, и Садово- 42 пъти.
Най-голям дял от територията обхващат земеделските земи - 57.16% от общата площ, следвани от горските - 26.04%, а урбанизираните заемат 10.82%.
Общата тенденция в преструктурирането на територията на петте общини в периода 2000 - 2010 г. е към увеличаване на урбанизираните територии за сметка на земеделските земи и главно на обработваемите на Тракийска низина. Общо земеделските територии са се намалили с 2741.5 ха. Урбанизираните територии са увеличени спрямо 2000 г. с 2165.7 ха, като най-голямото увеличение е в населените места - 1491.0 ха, следвани от териториите за производство - 504.9 ха.
В проектното предложение за РУС съгласно концепцията за децентрализирана концентрация и устойчиво развитие на селищната мрежа се дава приоритет на обновяване, възстановяване и уплътняване на териториите на селищните структури и разширение на съществуващите граници като бъдещ резерв на развитие, който предполага насочване на площните разширения след изграждане на комуникационна и техническа инфраструктурна мрежа.
Пространствено развитие
Възприетият от авторския колектив вариант на концепцията за пространствено развитие доразвива модела за трансформиране на моноцентричната структура в полицентрична чрез целенасочено стимулиране на центровете от по-ниските йерархични равнища.
На най-високо йерархично равнище е откроен град Пловдив със своя огромен потенциал и с всички предимства на център на ядрото на Южен централен район за планиране. В непосредствена близост до ядрото се запазва ролята на сателитните/буферни селища с ясно изявени и добре развити транспортни връзки и обслужващи функции. В тази група попадат селата Златитрап, Крумово, Оризари, Ягодово, Войводиново, Желязно, Рогош, Скутаре и Царацово, някои от които се развиват като квартали на Пловдив и са в обхвата на 10-15-минутния изохрон.
На второ йерархично равнище в настоящия момент съществуват два обособени общински центъра - градовете Куклен и Садово, разположени съответно в югоизточната и източната част на територията. Те запазват своето място и значение в йерархичната система от обслужващи центрове, а с оглед на по-равномерното покриване на територията на това равнище се добавя и с. Труд с население 3870 души, който да играе ролята на общински център и да обслужва община Марица, с перспективно население по прогнозни разчети от около 41 000 души.
С цел постигане на по-голяма равнопоставеност и достъп до услуги към тези центрове от ІІ ниво са предложени и няколко опорни центъра, разположени по-периферно - с. Радиново и с. Маноле в община Марица, с. Поповица и с. Катуница в община Садово, и с. Първенец и с. Марково в община Родопи.
Система "Обитаване"
От направеното интегрирано оценяване 27 селища от общо 59, включени в селищната мрежа на петте общини, имат реален потенциал за разширяване на система "Обитаване" през следващите 20 години. Санирането и обновяването на наличния жилищен фонд е свързано със сравнително малки инфраструктурни инвестиции и съхранение на ценни неусвоени територии. Като индикатор за оценка на потенциалните възможности на селищните структури за уплътняване са използвани етажността на жилищните сгради и средната гъстота на населението, като за "брой обитатели на жилище" се приема средно трима души на едно жилище. Предложени са площни разширения на населените места (223.2 ха) с прогнозните увеличения на населението и необходимия жилищен фонд за петте общини.
Съгласно новия ОУП 2007 г. на Пловдив новопредвидените терени за обитаване са 861.9 ха. Направените обаче детайлни анализи на РУС показват, че за постигане на европейски стандарт от 40 кв.м/обитател са необходими 202 ха (при 30 жилища/ха при 4-етажно застрояване+ 5% резерв). Изводът на проектантския екип е, че са преоразмерени териториалните разширения за жилищно строителство, за което е необходима актуализация на ОУП.
----
Предложени площни разширения на населените места (по общини)
Родопи - 50.1 ха, 4000 души, 1330 жилища
Марица - 121.6 ха, 9300 души, 3100 жилища
Куклен - 14.7 ха, 1000 души, 334 жилища
Садово - 36.8 ха, 2600 души, 866 жилища
Пловдив - 202 ха, 34 751 души, 5495 жилища.
--
Система "Труд"
Съгласно демографския сценарий на РУС за "Регулирано/стимулирано развитие" е приета хипотезата населението на територията на петте общини да се увеличи с 51 627 души, а трудовите ресурси с 36 441 души в прогнозния период 2027 г.
Налице са предпоставки, даващи основание да се приеме тезата като водещ да продължи да се утвърждава третичният сектор на основата на силно изявените обслужващи функции на гр. Пловдив. Създаването на производствени клъстери ("винен", "фъстъчен", "плодово-зеленчуков" и др.) е форма за производствено-технологично обвързване на първичния и вторичния сектор в групата общини.
На територията на групата общини в индустриалните им зони са осигурени терени от 1765.9 ха за развитие на промишлени производства и 380.9 ха за складови дейности. Около половината от тях са разположени в гр. Пловдив. Детайлните проучвания показват, че около 30% от тях са незастроени терени (380.8 ха) и застроени от нефункциониращи предприятия - 68.2 ха. Това е непривлекателно за нови инвеститори поради амортизираната техническа инфраструктура, висока цена на строителните терени и многобройни собственици на отделни имоти. В резултат се засили търсенето на свободни незастроени терени извън населените места, но в близост до гр. Пловдив. Този процес най-силно се проявява в южните части на община Марица, покрай АМ "Тракия".
Авторите на РУС препоръчват вторичният сектор да се разраства териториално върху необработваеми земеделски земи, земеделски земи от 5, 6, 7, 8, 9 и 10 категории и върху замърсени или увредени земеделски земи (около КЦМ).
Изводът е, че новите урбанизирани територии за производство в РУС на 5-те общини трябва да осигурят работни места за не повече от 18 до 20 хиляди души общо.
В европейските нормативи (примерно Германия) препоръчителните, окрупнени нормативи са за "m2/работно място" за индустрия и производство - 165 m2, а за търговия -140 m2. Осредненият норматив е 150m2/работно място и се използва за оразмеряване при проектиране на нови производствени територии от смесен тип.
Концепцията за РУС, съобразявайки се с европейските нормативи, предлага пестеливо увеличение на съществуващите производствени терени в размер на общо 442.8 ha за 5-те общини. Съгласно осреднените европейски нормативи тези територии могат да осигурят 30 000 работни места.
----
Проектни предвиждания за разширение на производствените терени (по общини)
-Родопи - 86.4 ха главно около КЦМ и летище Крумово;
- Марица - 210.5 ха около Индустриална зона Радиново, Труд и Скутаре-Рогош;
-Куклен - 101.5 ха в района на КЦМ;
- Садово - 24.6 ха за оформяне на производствен комплекс Садово-Чешнигирово;
-Пловдив - 19.8 ха - по Карловско шосе
------
Транспортна инфраструктура
На територията на петте общини се намират изключително важни трасета на европейски транспортни коридори и на националната пътна, въздухоплавателна и жп инфраструктура.
Предложенията за доразвитие на пътно-уличната мрежа в РУС са следните:
- Създаване на рокадно трасе на АМ "Тракия", свързващо населените места в община Марица (селата Костиево - Бенковски - Строево - Труд - Крислово - Калековец).
- Продължение на рокадното трасе в община Марица на юг към община Родопи - (селата Костиево - Оризари - Злати трап - с. Брестовица), с което се прави връзка с бъдещия интермодален терминал на жп гара Тодор Каблешков край с. Злати трап.
- Изграждане на обходно трасе на пътя, отвеждащ транзитните потоци посока север-юг от Карловско шосе (ІІ-64) към Асеновградско шосе (ІІ-86), започващо от северната част на с. Граф Игнатиево - с. Крислово - с. Калековец до възела на АМ "Тракия" и включване в Югоизточния обходен път на Пловдив.
- Удвояване и затваряне на обходния път на Пловдив.
- Разширение с второ платно на път ІІ-86 от Пловдив до Асеновград.
- Изграждане на панорамно трасе, свързващо селата в Родопската яка.
- Продължение на път ІІІ-8006 на север от Садово, с нов мост над р. Марица и свързването му с един от възлите на АМ "Тракия" във връзка с изграждане на земеделска борса в с. Моминско, община Садово.
- За екологосъобразното транспортиране на битовите отпадъци на общините и извозването им до претоварището на Рогошко шосе и до екозавода в с. Шишманци е изготвена карта на достъпните маршрути.
- Изграждане на четирите главни градски тангенти на Пловдив, подкрепящи развитието на пространствената структура и на междуобщинската селищна мрежа - т.нар. Източна, Западна, Южна и Северна.