©

На стените висят рисунки от знаменити места - Моста на въздишките във Венеция, Александрийския фар, стария Петербург, Стокхолм, Акропола в Атина, Робърт Колидж в Цариград, Принцовите острови и др. Стенописите са дело на двама чипровски майстори - Мока и Мавруди.

По онова време пейзажите са били нещо като съвременните снимки и селфита, които си правят туристите, за да се хвалят пред близки и познати. По онова време заможните пловдивски търговци, са си носили картички от посетените места, след което са наемали художници да ги изографисат. Самият Степан Хиндлиян е бил запален пътешественик - дори фамилията му идва от "Индия", където неведнъж е бил.

Забележителна е банята /хамам/ с чучурчета и места за сядане, изградена от мрамор и гипс. Освен че е красива със своите сводове и купол с отвори, през които влиза слънчева светлина, тя е създадена на принципа на римските хипокаусти. Затоплянето й е ставало чрез своеобразно подово отопление. Имало е глинени тръби с отвори към пода в банята, по които е циркулирал горещ въздух. Тогава в Пловдив е имало 164 бани.

В "Хиндлиян" галят окото богато инкрустираните тавани и оригинални мебели и персийски килими от началото на по-миналия век. На втория етаж може да се види и мраморен фонтан с розова вода на втория етаж на къщата. Неговата функция е била да ароматизира въздуха и да създава приятно настроение у обитателите и гостите на дома. В този пловдивски дом е сниман филмът "Чифликът на чучулигите" на братя Тавиани, посветен на тежката съдба на арменците. "Хиндлиян" е най-добре запазеният дворен комплекс в Стария град.

"Възрожденската е изключително динамична, все едно, че къщите танцуват. Майсторите може и да не са имали академични дипломи, но са използвали всяка особеност на терена", допълва Татяна Йорданова.

Богатите фамилии са ползвали т.нар. манастирско строителство, при което всяка сграда е отделна - къща, помещения за прислугата, кухня и маза /склад за съхраняване на ценности и търговски книжа/.

Златни амурчета посрещат в Балабановата къща

Балабановата къща е чула не един и двама от най-добрите музиканти в света. Всяка година тук се провежда един от знаковите фестивали на Стария Пловдив - Дни на музиката - където освен планетарни величия свирят и български музиканти, покорили световните сцени. Красивата сграда е вдигната през 70-те години на миналия век и е точно копие на дома на пловдивския търговец Панайот Лампша, живял столетие по-рано.

Отвътре Балабановата къща прилича на пещерата на съкровищата "Сезам". За разлика от останалите възрожденски къщи тук таваните не са сглобени от малки дървени лентички, а са дело на един от талантливите родни дърворезбари Ангел Стоилов. Някои от стаите са решени в интериор, типичен за XIX век в Париж и Виена.

Мебелите в стиловете "ампир", "рококо" и "Луи XVI" са доставени от френските земи. Двете "златни" стаи са богато украсени с амури и флорални мотиви, птици, извивки. Под стъклените плотове на масите са поставени старинни гоблени. Част от помещенията са подредени мебели от популярния отпреди век у нас стил "Борис Първи".

Първият етаж на къщата е бил за семейството. Тук са се намирали домакински, работни помещения, кухни и спални помещения за прислугата. Горе пък е разположен голям остъклен салон "хайет". До него се намира и традиционният "кьошк" - ограден с дървен парапет подиум, където са сядали музикантите при големи фамилни веселби.

Източник: в. "Стандарт"